ЖИВОТЪТ СЕ ОТДРЪПВА
превод: Марко Видал
ЖИВОТЪТ СЕ ОТДРЪПВА
Разголените гори
треперят в студа
на всички бъдещи нощи
Безнадеждността зее
над ораната почва
разцепена от неочаквания
удар
на липсващите листа
и сенки.
Животът се отдръпва
малко по малко
докато последните подслони
пропадат
очите - забулени,
внезапно изненадани
докато в далечината на неоновите
свечерявания
се планира следващата
опустошителна фаза.
ОБЪРКАНАТА МЕЧТА НА ДЮНИТЕ
Дюните на това безпризорно крайбрежие
танцуват в ритъма
на борсовия индекс.
Отдавна вятърът
не решава пътя им,
не се разпростират вече,
дори не поглеждат отвъд
сегашното.
Те само се трупат срещу зидовете,
които изведнъж се издигнаха,
избутани от погрешния копнеж
да се продължава напред.
Докато не изчезнат разкъсани
от Земята
заради хапката
на багера.