ГЛАСЪТ НА ХУДОЖНИКА И ПОЕТА

Елена Диварова

На 28 октомври 2009 в Пловдив се състоя премиера на новата стихосбирка на Роман Кисьов „Гласове”. Домакин на събитието беше литературният салон на читалище „Възраждане”, ръководен от Димитър Атанасов. Авторът успя да събере разнолика публика, което укрепва надеждата, че в Пловдив сериозни почитатели на поезията има и извън литературното братство.
Роман Кисьов е освен поет, и професионален художник. Изявите му в областта на изобразителното изкуство са впечатляващи, на какво ли се дължи тогава последователността, с която се отдава на поезията? Та нали картините са отлично конвертируем културен продукт, езикът на изображението е както винаги популярен! Интересно е, че той е и успешен преводач, очевидно търси да разшири границите на разбирането в полза на читателя. Като автор също е превеждан на много езици – английски, руски, нидерландски, датски, румънски, албански, сръбски, хърватски, македонски, хинди. В различните области на изява тематичните кръгове се припокриват – философия и вяра, човек и бог, тайна и познание. Гласът на художника е и глас на поет, диалогът между формите на изразяване поражда интересни съзвучия.
А „Гласове” е петата стихосбирка на Роман след дебюта му през 1995 г. с „Вратите на рая”, спечелила Националната награда за поезия на пловдивското държавно издателство „Христо Г. Данов”. Това припомни по време на премиерата проф. Светлозар Игов, който представи новата книга чрез най-пряката й функция – да съдържа поезия на духа. Религиозността е ценно и по-скоро безценно качество на изкуството въобще, но е дотолкова компрометирана в съвременната ни литература от ново- и транспокръстващи се безверници, че е по-добре да не говорим изобщо за нея. В тази посока на мисли ни поведе професорът, за да изтъкне морални стойности и тревоги, защитени в стиховете на Роман Кисьов. След вековете, в които религия и изкуство са вървели заедно, днес изкуството изглежда е останало самó да води вечните битки за оцеляване на духа, а багри, пластика и слово често се свързват така, че да може и чрез един отделен творец мисълта и сетивата ни да потърсят възвишеното.