БЪЛГАРИЯ

Воймир Асенов

Моя горда и мъжка земя -
под лъчите на твойта велика зеница -
виждам как разцъфтя ален мак
над съня на безсмъртните твои войници.

Те прииждат в редици, но не зарад мъст -
те вървят като вечен завет през годините.
С висотата на птица е мъжкият ръст,
който пази свещената пръст на Родината.

Колко слънце и колко възторг
имам аз - от Балкана до Странджа и Пирин.
Всеки дом тук е крепост, а общия двор
между Дунав и мойта душа се простира.

Аз съм нежен човек, но и воин суров…
Аз живея сега с участта на Огняря -
от сърцето си вадя и хляб, и любов,
за да храня детето си - син на България!