Николай Николов

И пак във водата. Разликата в сравнение с предния ден е, че сега се нося по гръб из малкото заливче, заделено за нуждите на «Фалк Нютек». Тъмно, свъсено небе и тъмни, почти черни вълни. И за да стане картината още по-драматична, безнадеждна и зъботракаща, отговарящият за времето по западното крайбрежие добавя за фон дребни снежинки, бели и изящни, първите за тази година. Махам с ръце в опит да заприличам на торпедо, устремено към целта си, макар че отстрани сигурно изглеждам така, както се чувствам - жалък и премръзнал кандидат-удавник. Не знам колко е дълбоко под мен, но точно сега е сигурно, че няма да ми позволят да проверя, защото наблизо плува и не изпуска поглед от мен инструкторката. А и сякаш спасителният костюм ме държи на повърхността. Иначе моята цел е оранжево-черният надуваем сал, който се клатушка с дъното нагоре на десетина метра по-напред. Голям е - такива има на борда на вертолетите, циркулиращи между сушата и платформите, побират поне осем човека. Трябва да го стигна и преобърна в правилното положение. В реални условия, случи ли се катастрофа в морето, човек трябва да е готов да се справи и с подобна задача. Пу - пу - пу, да спи зло под камък! Нямам желание да плюна, лицето ми е вкочанясало. Освен това имам неприятното усещане, че краката ми са мокри. Това може да е игра на въображението, макар че от друга страна костюмът е учебен и нищо чудно някъде да има дупчица, която пропуска вода.

Щом ти е студено, значи работиш бавно, нали така! Замахвам и енергично забивам длан във вълничките, вдигайки фонтан от пръски.

Ако човек без защитни средства се окаже във вода с температура от нула до четири градуса, сърцето му ще спре след пет-шест минути. Някои твърдят, че женският организъм е по-приспособен към пребиваване в подобни тежки условия. Тази хипотеза се подкрепя от печалния опит от войните в северните морета: често спасителите, притекли се на помощ на екипаж на потънал кораб, извличали множество мъртви мъже с надянати спасителни жилетки, докато значителна част от намираните жени все още давали признаци на живот.

Освен това сме длъжни да помним за зверските опити, които немците провеждали с концлагеристите, за да изучат процесите, протичащи в организма при преохлаждане. Резултатите от тези изследвания са били използвани от специалистите после в мирно време.

Основната причина за различното въздействие на студената вода на двата пола се крие в особеностите на физиологията. Оттук и произтичат на пръв поглед странната препоръка за аварийните екипи: от ледените вълни първи да изваждат нашего брата. За представителките на слабия пол няколко минути в повече зад борда биха били мъчителни, докато за нас, пичовете, те ще са фатални.

Спасителният  костюм гарантира около четири часа живот при ниски температури, поне тази цифра ми се върти в главата. Дрехата се облича на хелипорта преди полета и наподобява скафандър - непромокаема оранжева дреха с прилепени ботуши, ръкавици и качулки. Включва няколко пласта изолация, дихателен аппарат, сигнална лампичка, прозрачен екран, предпазващ лицето от солените пръски и студа и други полезни дреболийки. Полага се и радиомаяк - по принцип той лежи в специално гнездо на предната облегалка на вертолета, но по време на полета се прикрепва към костюма. С тая джаджа по-лесно ще открият теб или поне тялото ти.

По регламент операциите за спасяването на хора в морето трябва да се поберат в рамките на два часа: от получаването на сигнала на бедствие до намирането на пострадалите и прибирането им. Местните се стараят да намалят това време до час и дори по-малко. Статистиката удостоверява, че успяват.

Съвременните технологии повишават сигурността, ала изпадналият в беда е длъжен да помни, че неговото спасение зависи най-вече от собствените му решения и действия. Каквото и да става, стегни се и прави нужното, за да помогнеш на себе си и другите наоколо. А правилната реакция се придобива с тренировки. Ето защо ние се бъхтим сега.

Така, да почваме! Вече съм до сала. Стискам с две ръце тънките въжета, прекарани по дъното. Трябва да се изтегля горе, трябва! Въпреки че мускулите са напрегнати докрай, усещам ръцете си като локумени. Дърпам, мъча се да се набера… Още малко, още, лека- полека се изтеглям, опирам лакти на гумената повърхност… Ако сега се изхързуля назад, май че няма да успея да повторя, проклетата вода ми е изсмукала силиците. Това ще е голям номер. Дръж, не пускай! Стискам зъби, сякаш съм се вкопчил с тях в корпуса.

- Работи с ръцете, тегли! - подвиква инструкторката, която придържа отстрани сала. И без нея знам какво да правя, само дето не се получава. Липсва ми опора. Капка по капка студът и безволието се наливат в тялото и го влекат надолу. Не, неговата сметка, няма да се дам! Ще вися като сопол, но няма да се пусна! Неочаквано усещам тласък по мястото, където, деликатно казано, гърбът завършва своето благородно название. Русалката в леководолазен костюм не издържа и ме побутва нагоре - леко, но достатъчно да извлека туловището си от водата. Мамка му, сега не ми е до деликатности! Само да изпълня упражнението!

Изправям се неуверено, стъпил на края на клатушкащата се гумена основа, дърпам въжетата с все сила, що имам. Още, давай! Раз, два! Раз! И още! Прикляквам, усещайки, че отстрещният край на рафта поддава под напъна, повдига се отначало едва-едва, а сетне се отлепва от морската повърхност, изправя се почти хоризонтално. Падна ли ми, скапано корито! Поредно усилие и след кратък миг на безтегловност се стоварваме долу: скапаното корито във водата, аз - под него. Мрак.

Махам с ръце и крака и изплувам на повърхността. Лесно стана с преобръщането. Стана, ама с чужда помощ. Ако така се вдървя в открито море, ще  подхраня местната сьомга.

Плюя солена вода с която се нагълтах и вдишвам с наслада свежия въздух. А инструкторката си я бива, навреме ме бутна! Между другото, тя как изглеждаше? Не мога да си спомня лицето й, на брега жената бързо надяна маската си. Обърнах само внимание на това, че преди да скочи при нас в морето, затъкна нож в канията, прикрепена на едрия й крак, плътно обтегнат от черно-синия водолазен костюм. Здрава такава мома. Нищо чудно да е дошла от военноморските сили. Говореше се, че тук наборната служба щяла да става задължителна за момичетата, но някои от тях и сега подписват договори по собствено желание. Ето, щерката на Карл учи за летец. В страната военната служба е на почит, местните ценят независимостта на държавата си и са готови да я бранят.

На времето и ние имахме армия. И икономика, както се полага за развита и горда държава. Мнозина ни се зъбеха, но се държаха по-настрани, знаеха ни силата и че не сме сами. После ракетите ги подарихме на американците, танковете отидоха при обърканите братя - македонци, а летищата затворихме. Докарахме я дотам, че да молим чужденци да ни пазят границите. На икономиката й разкатахме фамилията също толкова бързо, както е било планирано преди ноемврийския преврат.

Продадоха ни с партакешите и сега другаруваме с довчерашните врагове, или ако не врагове, то поне такива, които никога не са ни мислели доброто… Нова любов от векове за векове тъй да се каже, само че кой кого ще люби, тактично не се коментира. Не сме ли минавали нещо подобно преди петвековното робство? Тогава пак със собствените си ръце сме разчленявали страната и сме преживявали от предателства.

Днес е мокър ден. Следващите упражнения, макар и нетрудни, са отново в залива. Отработваме работа в група под воя на големите вентилатори, чиито пропелери безпощадно гонят вълните и ни прострелват с пръски - удачна имитация на разбушувало се море. Когато усещаш рамото на другаря си, работата върви леко и с настроение. Само дето ми е криво, че не успях в предишното упражнение да се справя сам със сала. Тялото не слушаше какво му заповядва мозъкът. Преди много години изпитах подобно безсилие - при първото ми алпинистко изкачване. Тогава повисях на воля на въжето над пропастта. Но онзи път всичко се дължеше на страха. А сега е от ояждане, изгубил съм форма. Трябва да почвам да тренирам.

Без излишни приказки ръководителят на групата ни раздаде удостоверенията за успешно изкарания курс. Пък и речи на никого не са притрябвали. Петъкът на натоварена седмица е, всички сме уморени. Мушнах пластмасовата картата в портфейла - да е на сигурно и топло. Колко вода изгълтах заради нея - ще ми държи влага следващите четири години.

Във фоайето изведнъж стана тесновато и шумно - някой поръчва от електронното табло такси, ръкуваме се, пожелаваме си един друг успехи. Ерика се е позагубила в застегнатото широкото бяло яке, спускащо се почти до петите. Маншетите на ръкавите са позацапани. От левия джоб се подава крайчецът на червена ръкавица. Докато се мъчи да сложи качулката, съкурсничката ни дарява слънчева усмивка. Симпатични трапчинки има това момиче. Жалко, че на безименния  й пръст проблясва златна халка.

После без излишно маене всеки поема по живо и по здраво пътя си зад стъклената врата. Вкъщи! Навън е лапавица, вали дъжд, примесен със снежинки, които вятърът удачно запраща във врата ми, въпреки че яката на якето е вдигната. Изругах се наум, че сутринта не се облякох по-добре. Но за да съобразиш подобно нещо, е нужен акъл, а при мен той понякога идва с известно закъснение. Преметнатият през рамо сак току се кани да се свлече, а аз не изпитвам никаква охота да вадя ръце от джобовете, за да го прихвана. Добре, че тойотата не е далеч! Прецапвам през малките локвички. Зад ъгъла се открива вид към заливчето и вишката със закрепената на върха й оранжева спасителна капсула. Под оловносивото небе тя сякаш се е смалила, докато бушуващите под нея вълни са се извисили, тъмните им туловища са покрити с бели гребени. Но това вече е минало. Каква ли нова буря ще донесе понеделникът?