Петко Огойски

Петко Огойски е роден на 1. 11. 1929 г. в старопланинското село Огоя, Софийско, като шесто от осемте деца в семейството на бедни селяни-колибари, потомци на поборници срещу турското робство. Изостреното му чувство за свобода и жизнена правда от рано го противопоставя на тоталитарната власт заради земеделските му убеждения, потомствено наследени от баща му и дядо му. През 1950 г., като войник във Видин, е осъден на пет години затвор за “вражески стихове и заговорническа дейност” против властта. Следват арестите и затворите във Видин, Лом, Плевен, Шумен и лагерите в Белене “Първи обект” и “Втори обект” на дунавския остров Персин. Поради женитба от 1955 г. живее в крайстоличното село – квартал Чепино, от район Нови Искър на София. Работи като сондьор, изкопчия и бояджия много години. Завършил е историко-философския факултет на СДУ само семестриално, защото през 1962 г. отново е арестуван за заловени при обиск “вражески” стихове и тайно изнесени от затвора записки и афоризми. През периода на явния упадък на режима той успява да публикува в печата и да издаде няколко ведомствени (Самиздат) книги и четири издателски – на “невинни” за цензурата теми. След 1989 г. е избран за депутат от СДС (от квотата на БЗНС “Никола Петков”) в Седмото Велико Народно Събрание, след което е бил главен редактор на в-к “Земеделско знаме”. След 1993 г. се съсредоточава върху литературното си творчество и сега издадените му книги са вече 21, включително мемоарно-документалната му трилогия “Записки по българските страдания 1944 – 1989”, данни за която е събирал цели 43 години. Член на Съюза на българските писатели, на СБЖ, на Българското историческо дружество и на Националното ръководство на Съюза на репресираните в България. Има двама синове и дъщеря, както и шест внучета. Умира на 22 януари 2020 г.


Публикации:


Поезия:

ИСТИНИ/ брой 2 октомври 2008


Проза:

ТРОХИ ОТ ХЛЯБ/ брой 7 март 2009

ТРОХИ ОТ ХЛЯБ/ брой 40 май 2012