Лозинка Йорданова
Лозинка Симеонова Йорданова е родена на 11 август 1929 г. в с. Дреновец, Видинско. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и се посвещава на народното творчество и на педагогическото му представяне пред децата и младежта. Основава първата в България Школа по етнография и фолклор (1962) в Националния дворец на децата и е неин ръководител близо четиридесет години. Основава (1972) и първото по рода си у нас Национално етнопедагогическо сдружение „Проф. д-р Иван Шишманов ” и е негов председател. Автор на научнопопулярни и художествени книги за деца. Дългогодишен хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, в ЮЗУ „Неофит Рилски” и Бургаския свободен университет. Издадени книги: „Cercle Ethnographuqe” (1970, на френски език), „Пръски от извора” (1973, 1983), „Народно приложно изкуство” (1974), „Дворец на мечтите” (1976, в съавторство), „Изкуство и народни обичаи” (1982, 1988, 2002), „Хубост за бъдни векове” (1983), „Майсторете, ръчички, за радост на всички” (1987), „Камбани пеят” (1989), „Общи обичаи и обреди у българи и роми” (1992, в съавторство), „Еднаквост и различие в обичаите и обредите на българи и роми” (1993, в съавторство), „Вече знам какво не знам (1994, в съавторство), „Загадки опашатки” (1994, в съавторство), „Коледа е!” (1994), „През три сита пресеяно” (1994, в съавторство), „Обичани обичаи” (1996, в съавторство), „Ръцете хвалят лицето” (1996), „Modern Past” (1996, на английски език), „Слънчови повратки” (1998), „Българска народна митология, разказана за деца” (2000, 2011), „Ръкотворна есен” (2003), „От раждането до годежа. Обичаи и обреди у българите” (2004), „Тайнствата на зимата” (2004), „Български народни приказки за русалки и самодиви, за караконджули и таласъми” (2007), „Български народни приказки за царе и царици, за царски синове и царкини” (2007), „Български празничен календар за деца” (2007), „Български народни приказки за змейове и хали, за юнаци и техните юначни дела” (2008), „Български народни приказки за моми и момци, за невести и свекърви и за хорския свят шарен” (2008), „Български народни приказки за Кумчо Вълчо и Кума Лиса, за Ежко Бежко и за още земни твари” (2009), „Български народни приказки за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, за умници и дяволици” (2010), „Вихрушки пътя ми измитаха” (2014), „Куклата в българската традиционна култура” (2016). Член е на СБП.
Публикации:
Публицистика:
