АЗ ДРЪЗКО НОСЯ НЕГОВИЯ ПРЪСТЕН!….
превод: Ваня Ангелова
***
На С. Е.
Аз дръзко нося неговия пръстен!
Жена съм му навеки, не на лист.
Лицето му на палавник невръстен
е като шпагата на дуелист.
Безмълвни устни с прелестни ъгли,
болезнено великолепни вежди…
В лицето му преливат две мъгли,
кръвта си древна сливат две надежди.
По-тънък е от клонката на храст.
Очите му - прекрасно безполезни!
На веждите крилете му са паст
на тъмни две бездънни бездни.
На рицарството предана съм аз.
На всички, дето в страх не мрат безлики.
Които във предсмъртния си час
извайват строфи и отиват на дръвника.
3 юни 1914
——————————
НА ГЕНЕРАЛИТЕ ОТ ДВАНАЙСТА ГОДИНА
На Сергей
Вие, със широките шинели,
веещи се корабни платна,
шпорите ви дето са звънели,
бойни гласове и знамена.
Вашите гледци като брилянти
дялали в сърцата ни следа -
прелестни, неотразими франтове -
минали години и лета.
С порива на дръзката ви воля
грабвахте сърца и камък твърд, -
рицари непобедими в боя
и на бала - на живот и смърт.
Бяхте под десницата Господна.
Майчини ви пазеха молитви.
Вчера - малчугани благородни,
войни днес, отдали свети клетви.
Всички върхове ви бяха ниски.
Мек ви беше хлябът най-корав.
Млади генерали, обелиски,
стожери на своя волен нрав!
=====
Ах, ето, на гравюрата изтрита,
в един великолепен, чуден миг,
съзрях, Тучков, мой генерал четвърти,
прекрасния Ви нежен мъжки лик.
Снагата Ви на старата гравюра,
на ордените златния тризвън…
Целувайки за миг миниатюрата,
покой не знаех и не знаех сън.
О, както ми се струва, сте могли,
с ръката си, накичена с бижута,
момичешки да милвате коси
и гриви конски, сребърни кошути.
Един невероятен пъргав скок
положи край на краткия Ви бяг…
Къдриците ви, пътя възширок
затрупа сняг.
И трима побеждавахте стотици!
И мъртвите отиваха на бой.
Деца вий бяхте смели и герои,
вий бяхте птици.
Трогателният жребий на драгуна
разнежва сякаш яростната рат.
В атака златокъдрата Фортуна
ви беше майка и баща, и брат.
Обичахте победата и боя,
на сабята си бърза острието,
и любовта, на дните непокоя,
и преминавахте в небитието.
Феодосия, 26 декември 1913
***
С. Э.
Я с вызовом ношу его кольцо!
- Да, в Вечности - жена, не на бумаге. -
Его чрезмерно узкое лицо
Подобно шпаге.
Безмолвен рот его, углами вниз,
Мучительно-великолепны брови.
В его лице трагически слились
Две древних крови.
Он тонок первой тонкостью ветвей.
Его глаза - прекрасно-бесполезны! -
Под крыльями раскинутых бровей -
Две бездны.
В его лице я рыцарству верна,
- Всем вам, кто жил и умирал без страху! -
Такие - в роковые времена -
Слагают стансы - и идут на плаху.
3 июня 1914
——————————
ГЕНЕРАЛАМ ДВЕНАДЦАТОГО ГОДА
Сергею
Вы, чьи широкие шинели
Напоминали паруса,
Чьи шпоры весело звенели
И голоса.
И чьи глаза, как бриллианты,
На сердце вырезали след -
Очаровательные франты
Минувших лет.
Одним ожесточеньем воли
Вы брали сердце и скалу, -
Цари на каждом бранном поле
И на балу.
Вас охраняла длань Господня
И сердце матери. Вчера -
Малютки-мальчики, сегодня -
Офицера.
Вам все вершины были малы
И мягок - самый черствый хлеб,
О, молодые генералы
Своих судеб!
=====
Ах, на гравюре полустертой,
В один великолепный миг,
Я встретила, Тучков-четвертый,
Ваш нежный лик,
И вашу хрупкую фигуру,
И золотые ордена…
И я, поцеловав гравюру,
Не знала сна.
О, как - мне кажется - могли вы
Рукою, полною перстней,
И кудри дев ласкать - и гривы
Своих коней.
В одной невероятной скачке
Вы прожили свой краткий век…
И ваши кудри, ваши бачки
Засыпал снег.
Три сотни побеждало - трое!
Лишь мертвый не вставал с земли.
Вы были дети и герои,
Вы все могли.
Что так же трогательно-юно,
Как ваша бешеная рать?..
Вас златокудрая Фортуна
Вела, как мать.
Вы побеждали и любили
Любовь и сабли острие -
И весело переходили
В небытие.
Феодосия, 26 декабря 1913
