Сборникът с разкази „Мъжко време” (2020) е шестата книга на самобитния родопски разказвач Васил Венински. Повече от разказите в нея са на военна тематика. Те са тематично свързани с Балканската война 1912 година, която е Освободителна за една част от Родопите, както и на последвалите ги Междусюзническа и Първа световна войни, в които много павелци оставят костите си по бойните полета.
В книгата оживяват бойните подвизи на 21 Средногорски пехотен полк, начело с полковник Владимир Серафимов. /„Краят на Тъмръш”, „Битката”/. Разказите са автентични, вълнуващи и драматични. Родолюбието е водещото чувство в тях. Героите са обикновени селски хора, които под войнишкия шинел носят прям, честен и смел характер. Хора готови на саможертва, които отвоюват и бранят своята родна земя. /„На границата”, „Часовникът”, „Изповед”, „Завоят на Черна”, „Разузнавачът”, „Евреинът”, „Хралупата” /. Авторът съпреживява тяхната трагична участ, стремежи и чувства. Разказът „Адамлък” е едно отрицание на ужасите на войната. Раненият български ординарец Георги, получава първа помощ, от стрелялия по него сръбски войник Йован и отпратен да си върви по живо от него. Човещината - адамлъкът е над всичко.
Венински не е поместил само военни разкази. Сборникът е със сюжетно и тематично разнообразие. В него има разкази като „Галеници”, „Имане” и други, в които преобладават случки и събития от бита на селяните, както и на фолклорни мотиви, какъвто е мотивът за „вграждането” в „Мъжка дума”.
„Мъжко време” утвърждава Васил Венински като писател със свой художествен свят и нравствено кредо.

Иван Д. Христов