Вилям Озолин

превод: Тихомир Йорданов

А ветрец от седем бала
в реите плющеше!
Слънчевият диск в морето
падаше
и се гасеше.

И морето със усмивка белозъба
ръфаше със яд брега наръбен.
Чайките крещяха.
Бързаше буксирът.
И лебедката отсече командирът.

Врътнах се на токовете си последен.
Под небето стана непрогледно.
И към всичко мирис се притури
на брезент,
въжета
и на буря!…