Вилям Янович Озолин (Вильям Янович Озолин), съветски поет и прозаик, е роден на 17 август 1931 г. в Омск. Негов баща е Ян Михайлович Озолин (1911-1938), известен в Омск поет, а дядо му е от латишките червени стрелци; и двамата са разстреляни през 1937 г. Започва трудовата си дейност в геологически експедиции в Горная Шория и в Памир, работи като журналист в радиото и телевизията в Ямала и Сахалин. Участва в риболовни експедиции по бреговете на Камчатка и Аляска. Първите му публикации са в омската и централната периодика през 1950 г. Завършва Литературния институт „М. Горки” (1962). В 1972 г. се премества от Омск в Чита. В 1970-1980 живее в Чита, работи като завеждащ Читинското отделение на бюрото за пропаганда на художествената литература. От 1980 г. живее в Барнаул. Член на Съюза на писателите на СССР от 1966 г. Автор на поетичните сборници „Окно на Север” (1966) „Песня для матросской гитары” (1972), „Чайки над городом” (1975), „Возвращение с Севера” (1979), „Воспоминание о себе” (1982), „Год быка” (1989), „Белые сады” (1996). Пише и за деца. Дълго приятелство го свързва с известния съветски живописец и монументалист Николай Яковлевич Третьяков (1926-1989). Умира на 16 август 1997 г. в Барнаул.

Публикации:

Поезия:

В ПРИСТАНИЩЕТО/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 131 октомври 2020