ЛИПАТА

Горан Атанасов

На баба ми Т.

Липата стигаше покрива на къщата. Моята стая бе на втория етаж и от прозореца се виждаше гугуче гнездо. През пролетта птиците го свиваха клонка по клонка, сламка по сламка, докато не заприличаше на гъсто изплетена кошничка, изляла изпод ръцете на стар майстор. Покриваха го с пух и перушина, женската снасяше две бели яйца и лягаше да мъти.

Липата бавно се разлистваше, листата й зеленееха, едрееха под лъчите на богатото пролетно слънце. Някъде през май гнездото вече потъваше в гъсталака, но гугучата песен извираше от сърцето на дървото.

През юни настъпваше вълшебството. Баща ми слагаше един сак с дрехи в багажника на червената лада и ни изсипваше с брат ми на село, където оставахме цяло лято.

Аз бързах да се кача на втория етаж, отварях прозореца и дълго се вглеждах в короната на липата. Гнездото беше там, малките птички цвъркаха, липата беше цъфнала и изпълваше вечерите с видения.

Преди да прецъфти, баба събираше няколко торби цвят, разстилаше вестници и слагаше липовия цвят да се суши върху големия орехов скрин в стаята. Така виденията продължаваха още няколко месеца.

Дните на село от юни до септември се нижеха в сладко безвремие. Сутрините бяха ароматни и сънени, следобедите се прозяваха в лепкаво безгрижие. Къщата беше весела и изобилна.

Баба пържеше картофки по мръкнало в големия чугунен тиган и ни даваше да си вземаме от тях още топли. Дядо поливаше до късно градината. Не може в жегата да се полива градина! - твърдеше той и се прибираше с кофа розови домати.

През октомври дъждовете и ветровете разпиляваха гнездото, но когато времето се избистреше и бледото есенно слънце бликнеше над равнината, листата на липата се ронеха тихо.

Шепнеха в меките следобеди на есента - умиращи пеперуди по хладната земя. Баба събираше пеперудите на големи купи и ги палеше. Димът се извиваше нагоре, гъст и черен, подобно на мрачен заводски комин. Носеше юли към небето.

В един от онези месеци, когато гугутката още мътеше, отрязаха липата. Някой си чиновник, чието име няма да запомни историята, разпореди да отсекат дървото.

Било голямо, клоните му оплитали електрическите жици. И защо чиновникът да пише на собствениците предписания да окастрят клоните като може да се отреже цялото дърво. Така човечецът си решава проблема за години напред.

Докато семката стане дърво, много дъждове и лета трябва да изтекат, а от него вече нищо няма да зависи. Друг да му мисли. След мен и потоп!

Прибрах се един следобед и огромната липа беше насечена пред къщата. Някъде след триците, шумата и клоните мернах счупените яйца. На уличната лампа отсреща бяха кацнали две сиви птици, онемели гледаха към жълтата къща, която остана без сянка.

….

Всяка къща трябва да има поне едно старо дърво, което да хвърля игрива сянка в двора. Да събира врабчета и мравки, кълвачи и пойни дроздове, а в клоните му да плетат гнезда гугутки.

Всяка къща трябва да има старо дърво, което да буди видения. Ако няма, трябва да го посадим. Така името ни ще остане по-дълго на земята. Спомняте ли си какво става с Гераците, когато отсичат високия бор - семейното знаме на рода? Настъпва разпад.

С отрязаната липа си отиде и моето детство!

От онова жълто лято изминаха много високосни години. Животът ме лашкаше в чужди градове. През един юни, малък и самотен, чаках на спирката в онзи голям чужд град автобус, който да ме откара до поредната квартира в друг, чужд квартал.

Отворих си бира, седнах на пейката встрани. Около мен минаваха обувки - токове, маратонки и кецове. Носеха се смях и разговори, клаксони и песни, прах и сенки.

Отпих от бирата, полъхна и до мен долетя тънък, едвам доловим аромат на липа. Автобусът спря на спирката, аз станах и направих няколко крачки напред, но ненадейно спрях.

Пътниците хлътнаха в железния търбух на машината. Вратите се затвориха и автобусът потегли.

Аз се върнах на пейката и си допих бирата. Ще изчакам следващия. Да бързаш за място, където никой не те чака, няма особен смисъл.

После си помислих и друго: Мигар можем да бъдем нещастни, когато липите цъфтят. И се усмихнах наум. Все още онази липа хвърляше върху ми сянка. И видения.