СТАРОДРЕВНА ПОГОВОРКА

Райко Алексиев

СТАРОДРЕВНА ПОГОВОРКА

Стародревна поговорка
следната поука казва:
„Атовете, щом се ритат,
малките… да се предпазват.”
Малките да се предпазват,
инак… здравата загазват.

Тази древна поговорка
в превода й текстуален
имат следните народи:
югославски и унгарски,
гръцки, влашки и швейцарски,
български, дори… татарски.

Нямат я, изглежда, само
във Норвегия далечна
и във Швеция съседна,
във Холандия, а тоже
в Белгия, пък даже може
и във много… цветнокожи.
Кратко,
ясно
и опасно!

——————————

в. „Щурец”, г. 8, бр. 371, 19.01.1940 г. Подписано: Козирог


ПРОПУСНАТ МОМЕНТ

Да нямах работа, ей Богу,
и аз бих се кандидатирал
и речове държал бих много
и ей така бих агитирал:

„Слушатели от двата пола,
желая с вас да сме наясно,
та никой днес на три и зола
да се не прави в туй опасно
и тежко време. Зер пред всички
стои задача съдбоносна
да махнем старите привички
и да пристъпим към въпроса:
- Държавата ни нужда има
от път удобен, за да може
колата й в таз люта зима
главините си да не строши.
Нужда е се да притежава
и мост по-як, та над пороя
да мине читава и здрава.
Държавата ни, още, в тоя
ужасен час - сама всред чужди -
от кредит вътре се нуждае,
та види ли се нещо в нужда
да може с пара да играе.
Нуждае се от сол да може
да няма работи безсолни
във нейните предели; тоже
от лекове за много болни
и дори хилави въпроси.
Нуждае се от акушерки,
та туй, в утробата що носи
да се роди - да вземат мерки.
Държавата ни, запомнете,
в тез времена усеща нужда
не да прощава дълговете,
а даждията си от чужди
да прибере, тъй да се каже,
без спорове, без адвокати,
без съд и без секвестър - даже
със каса-шконто и рабати.
Та, значи, въобще, ви моля
от гореказаното тука,
слушатели от двата пола,
да извлечеме таз поука:
До днес „Държавата бе длъжна”,
но днес „сме длъжни ний на нея”.
Защото… тя без нас пак може,
но нас без нея… вятър вее.”

Да нямах работа отдавна
и аз се бих кандидатирал
и след такава реч… безславно
във изборите бих… фалирал.

——————————

в. „Щурец”, г. 8, бр. 372, 26.01.1940 г. Подписано: Щурец


ПОСЛОВИЦИ

Между две реки големи
бостан се не прави,
че… бостанът ти отнасят
и тебе удавят.

Между двама чорбаджии
къщичка да сзидаш,
от техните разправии
бял ден не ще видиш.

Между атове - магаре -
ето му съдбата:
от текметата им яки
то ще си изпати.

——————————

в. „Щурец”, г. 8, бр. 383, 12.04.1940 г. Подписано: Козирог