РЪЧЕНИЦА

Венета Искренова

Четиринадесетгодишният Борис, излегнат удобно на дивана, слушаше музика. Заслуша се в позната народна песен, която чу с родителите си в Родопите. Там песента сякаш бълваше като лава из бълбукащ вулкан от гърлото на един овчар, после галеше боровете и се разнасяше в широкото небесно пространство. Звучеше вълшебно.

Орфей също е огласял тази планина. Учителят му по история споменаваше чудни факти от родното минало, беше дал източници да прочетат, за да се уверят сами учениците в думите му. Тези дни Борко имаше свободно време, почете доста. Спомняше си времето на активно спортуване, честото ходене на излети с родителите си, задоволството от участията му в клуба по народни танци.

След травма, откриха рядко заболяване на Борис, което в България не се лекуваше, не стигаха пари за обикновени болести, за редките и не мислеха. Фамилията изпадна в смут и тревоги. Медиците помогнаха временно на младежа, с уговорка по-скоро да заминават за САЩ, където има терапия за неговото страдание.

Добра и Запрян запазиха в тайна от сина си диагнозата и че не могат да го лекуват в Родината, за да не стигне бързо до срив. Обясниха на детето си, че травмата му довела усложнения и ще ги лекуват. Причина за местенето им в чужбина заложиха в измислени проблеми с работата им.

Професиите им бяха доходни, разполагаха с добра спестена сума, продадоха наследени имоти, осигуриха средства на първо време за лечение и път. Братът на Добра, който работеше в САЩ като лекар, уреди предстоящите задачи на семейството, лечението на племенника си и битовите проблеми. Скоро всичко бе подготвено.

Неуредена бе само спънката с Борис, не успяха да го убедят - не желаеше да се мести, тук бе животът му, приятелите му, Родината му, нищо не му липсваше. Ако замине, ще е заради тях. Защо да не останел при баба и дядо? Оставиха го да размисли и ако трябва, щяха да му кажат истинската причина.

Днес бяха поканили най-близките си роднини да вечерят заедно преди пътуването. Пристигнаха гостите. Последваха поздравления, целувки, подаръци, някои от които бяха ръчно изработени с много любов.

Майка му покани всички около трапезата. Борис бе лъчезарен, помоли с усмивка:

- Моля ви, седнете. Радвам се, че най-любимите ми хора са тук и искам да разкрия моя идея, която ме осени и окрили. Мамо, моля те, нека да вечеряме малко по-късно, сега ще ви разкажа нещо важно  за мен.

Всички се озадачиха, но не се учудиха, той и преди ги изненадваше понякога.

- Някои неща са ни познати, но други ме изненадват силно. Научих, че българите имат история вече тридесет и три хиляди години. Невероятно, нали! Те са клон от автохтонното население по нашите земи - траките, получили са от атлантите мисия да пренесат за бъдещите поколения част от духовните познания на митичните хора. Това може да обясни странния нрав на българите. Толкова устойчив, твърд, талантлив, търпелив народ почти не се среща на Земята. Атлантите са ни въвели във връзка с Божествената реалност, затова често народа ни го наричали божествен. Знаете за древния български  календар, смятан за най-стар и точен, затова се ползва от ЮНЕСКО като един от източниците за направа на нов съвременен календар за нуждите на всички народи по света. Седемдесет хиляди години би трябвало да са наблюдавали съзвездията предците ни, без новите технологии, за да изработят прецизният календар. Но кой народ е живял толкова дълго? Явно загадъчните познания от изчезналия народ са им помогнали. Древният летописец Йосиф Флавий пише, че траки са основали Египет (Еаипт). Изпълнявайки поставената мисия от атлантите, българите изградили първо Египет, затова в онова време процъфтяла невиждана култура и цивилизация, но следващите 3000 г. няма никакво развитие. Предците ни продължили на изток, следват Шумер, Акад, Сирия, Вавилон и Харапа, Мохенджо Даро и спрели в Хималаите. Атлантите  стигнали също до Хималаите, където свършила мисията им. Те създали мистериозната страна Шамбала. Там се пази генофондът на човечеството. По славния хилядолетен път българите изградили много държави, с добре устроени градове, занаяти, земеделие, търговия. Нашата Дунавска е дванадесета. По изминатия път се населили други племена и предците ни се насочили на северозапад, после на югозапад и се върнали в родните си места. Преди да тръгнат към Египет оставили маркер - Мадарския конник, по-нататък сътворили още два идентични - в Иран и в Хиндукуш. Навсякъде по пътя назовавали реки, местности и планини с имена на съществуващи и до днес подобни географски обекти в родните им Балкани. Имената на държавите били сходни с днешното България.

- Ще те прекъсна, Борисе - не се сдържа майка му -  известни личности като Де Гол, Франсоа Митеран  твърдят, че българите са в основата на човешката цивилизация, тези политици са знаели за неизвестното ни наше минало. Академик Лихачов нарича България „държава на духовността”.

Младежът продължи:

- Орфей е най-изявилият се представител на приелите духовните познания на изчезналия древен народ. Сътворил първото космическо познание - орфизмът. То подкрепя идеята за единен създател на света. Уникално е това, че Орфей говори за борба между духовното и материалното. Душата е „арестувана” в калъфа на тялото, ритуали и жертвоприношения са нужни, за да се освободи. Тракийският певец  внесъл за целта музиката, но само ние разбираме неговото послание. То се изразява с неравноделния такт 7/8, два къси и един по-дълъг импулс. Така работи сърцето, така пулсира Слънцето, това е кодът на ръченицата. А кой българин не обожава този танц? Орфей умеел да омайва с мелодиите си хора и животни, лекувал болни и недъгави. Ние сме най-преките негови наследници, доказва го отношението ни към музиката. В родината на операта, Италия, в Милано в оперния театър, от 10-те най-заслужили актьори, 7 са български певци. Подобно на музиката, в българските шевици се крие код, който предпазва и акумулира  енергия. Формите на българския дух са разнообразни.

- Да, уникални сме - вметна баща му - изоставили  сме единадесет държави, ред е на дванадесетата, този път заради мизерия, мафия и корупция. Почти два милиона души вече я напуснаха.

- Да, да изоставяме държавите си и да градим нови, може би е част от изпълнението на мисията. От историята знаем, претърпели сме много кризи. В това се крие силата, която ни е вдъхната, да търпим, за да можем да изпълняваме мисията си. Орфеевият код на ръченицата събужда все повече хора и в България и в чужбина. Започна да се тачи  хорото по сбирки все по-често, в столиците на близки и далечни страни. Ръченицата е в гените ни. Магията на ръченицата не знаем още какви неподозирани тайни крие, какви възможности и хоризонти разкрива? Ще замина с вас, мамо, тате! Ще направя  школа по народни танци. Ще се нарича „Ръченица”. Влагам в това чудо много надежди. Искам да разпространявам  преплетения свят между танц, музика, песен, обичаи, цветовете и шарката на шевицата.

- Да, Борко, хорото е магия - обади се баба му. - Имах приятелка, която накуцваше. В танца изчезваше този й недъг. Танцът лекува. Ръченицата е пленителна, тя разпалва кръвта, сближава хората, тя ни събра с дядо ти.

Родителите се усмихнаха, пътят напред бе отворен…