МИНИАТЮРИ
ПОРТРЕТ НА ДЪРВО
Портретната живопис изисква особено вглъбяване. Проникновението, с което художника изписва лицето или фигурата на човек, залага в картината особен подтекст.
Човешките лица не са единствените, които привличат майсторите. Изобразяването на всяко живо същество съдържа желанието за споделена красота.
Особено интересни са портретите на дърветата, с множеството белези, присъщи единствено на тях.
Клони, прибрани под стегната куртка, или разтворени широко, сякаш прегръдка. Кора с разнообразен барелеф - напукана или започнала да се лющи, светла като платно, с неповторима графика, пъстра като дрехата на пътник от далечна страна, с лабиринт от гънки и бръчки или гладка, като току - що облечен сив костюм. Листа, с множество оттенъци през пролетта и лятото и щедро обагрени с жълти и червени краски през есента, с невероятни силуети, изрязани от изкусна ръка. Цветове или кичурите семена и шишарки украсяват короните като накити.
Когато зрителят застане пред търпеливо изписаното платно, той непременно ще чуе песента на птиците, скрити в шумата, чието присъствие съпровожда най-хубавите дни на всяко дърво.
СНИМКА ЗА СПОМЕН
През нощта е валяло и поляните са обвити в тънка мъгла. В утринния сумрак празнично свети лимонено-жълто дърво. Листата, загърнали с пищно покривало ствола му, добавят още нещо към сиянието.
Два дни по-късно вятърът обрулва клоните и отвява багрите. Смачкана и посърнала, тревата лежи без сили.
Стотина метра по-нататък стърчи друго дърво, стъпило сред мека постелка. Сякаш е двойник на онова, което вече мълчи до пътеката.
Искам да запазя още малко спомена за красивата гледка. Бързо тръгвам към дома, за да взема фотоапарат.
ПЪТЕКАТА НА ДЪЖДОВНИЦИТЕ
Години не бях виждал дъждовници - синьо-черните гущерчета, изпъстрени с ярки жълти петна. Срещнах повече от десетина във влажен есенен ден, когато се изкачвахме с приятел към Боянския водопад.
Забелязах първия още в ниското, между камъните на поточе. Бе дълъг почти педя и спокойно лежеше във водата. Мократа му кожа, обвита навярно с отровно покривало, изглеждаше като току-що облечен костюм. Кучето на приятеля ми мина край него без да го погледне.
Вървяхме бавно по пътеката, обсипана с листа, и над главите ни шумоляха капчици дъжд. Между клоните белееше облачно небе. Тук ни посрещнаха странните горски обитатели. Това бе техния ден за разходка, в който излизаха безстрашно на открито. Стояха, надигнали глави, като загрижени стопани, през чийто имения преминаваме. Не бягаха, нито пък ние ги закачахме. Колкото и неприятно да бе онова, което знаехме за тях, те изглеждаха като добавка към пейзажа, която не бе противна. Приличаше на малък парад в чест на есента. За разлика от чудовищата, обитаващи южните земи, те имаха безобиден вид, при положение че зачитаме независимостта им. Тяхната поява ни съпровождаше през цялото изкачване и ние се учудвахме, че студено - кръвните животни обитават високо в планината.
От този ден пътеката към водопада стана за нас и пътека на дъждовниците - място, където можем да се разминем с горските жители, без да си пречим.
