НОВИЯТ ВОДАЧ
На сухата Коледа привечер пратениците за трети път се върнаха замислени. Добри Калъпчето отказал да води коледарската чета. Срам го било да ходи вече с малки. Не искал да се гуши зад тях и скришно да посяга за орехи.
Другарите му се надяваха да го склонят, та останаха без водач. И ето, че тая вечер трябва да коледуват. Какво да правят?
- Няма да разтуряме четата. Ще си изберем нов водач, момчета!
Никой не дигна глава. Така лесно ли се избира нов водач? Колко работи трябва да знае той? Най-после Охлювчето смънка:
- Аз викам бате Данчо да е, какво? Той бива.
- Кой Данчо? Данчо Пипето ли, бе? Ама водач, хаа! Лани за малко повел чета и сварил всичките да набута из едни калищаци, та едва не се издавили. Не ни трябва такъв слепчо!
- И друго има. И друго. Като минавали покрай железарницата, взел, та ги накарал да викнат с всичка сила. Изскочил железарят с намазани ръце и се изтрил по образите им. Бяха станали дяволи.
- Не го щем, не го щем! Друг, друг! - закрещяха мнозина.
- Кой друг? Кажете, де? - попита Ваньо и всички замълчаха.
Лесно ли се казва? Ако излезе лош, всеки ще рече - „Ти стана причина торбичките да ни са празни”. А без водач не може…
- Такова, аз ще река Тодор Миздър. Голям, силен, хее!
- Хуу, де го пък измисли? Едър. Че той от само куче бяга!
- И като ни награби някоя чета да ни взима орехите, първи ще офейка. Белки не знаете, че на никоя битка не държи?
- Слушайте, слушайте! Ха да изберем Македончето!
- Ии, наистина. И за битка го бива. Знаеш ли как се хвърля? Хапе, дращи, рита - никой не смее да го закачи.
- Хубаво де. Ами къде ще ни води? Бежанче. Роднини няма. Само с битки тя не става. И орехи трябват. Не е ли така?
Цялата помръзнала дружина се замисли дълбоко. Няма водач и това си е. А наоколо вече тъмнееше. Мъжете бързаха по снежните пътеки към дома си. Засвяткаха жълтите прозорчета. Почнаха да трепкат помръзналите звезди. Нощта настъпваше.
Неочаквано Гого Желката извика:
- Орлето ще бъде! Него ще поканим. Приеме ли, свърши.
Орлето? Какво приказваш ти? В четата има два пъти по-едри от него. То само ще се уплаши, като го повикаме за водач.
- Ще се уплаши ли? Питай които са се срещали с тяхната чета.
- О-у, лани на Панката ухото наеднаж беше отгризнал…
- А поповите кучета от него на керемидите се спасили!
- Само той превеждаше през дворовете. Водачът им беше му отстъпил да води.
- Има и батерия. Фокус, фокус, хей! Видим ли нещо сгушено до плета, ще светне и ще разберем кой е.
Изведнъж всички почнаха да хвалят Орлето.
Ваньо, Охлювчето и Диката припнаха да го канят. Свирнаха няколко пъти край техния плет и Орлето излезе на пруста:
- Кой свирка, бе?
- Ние сме, ние, Кольо. Ела виж, какво ще ти кажем!
Кольо излезе до портата и пратениците бързо му разправиха.
- Ако можеш, веднага да идем при другарите! - завършиха те.
- Що да не мога? И без това никъде дума не съм дал. На едно място мене не искат, другаде пък аз не отивам.
Работата тръгна бързо. Четирмата се спуснаха към черковния двор. Там ги обиколи цялата дружина.
- Приемаш ли, Кольо? А, Орле? Приемаш ли да си ни водач?
- Приемам. Приемам. Само едно - каквото кажа, то ще е…
- Нека. Нека. Така и трябва. Ураа, да живее Орлето!
Изплашените селски псета лавнаха от всички краища. Орлето изгледа развеселената дружина и почна да нарежда кое как ще бъде. И всички видяха колко изтънко познава цялата работа.
Кучетата почнаха да замлъкват. Над снежната земя припна още по-лих резнец. Новият водач каза:
- Хайде сега! И щом викнат първите коледари, тука да сте!
Бързо се пръснаха. Спаха с опинци на краката и торбички до главите. Когато викнаха първите коледари, преди още селото да загърми от кучешкия лай, дружината от всички краища на махалата се спусна към черковния двор.
Орлето беше вече там. То оглеждаше всекиго от опинците до пръта, сякаш избираше войници и определеше всекиму мястото в редицата. Щом се подредиха, като някой генерал заповяда:
- Момчета, ха сега викнете, ама земята да потрепери!…
- Коооледа, Коледаа, Коледаа! - зарева дружината и тръгна.
Орлето отскочи настрана, изгледа прътите, които стройно стърчаха над закачулените глави и поведе само там, гдето дават орехи. И нито една чета не посмя да ги нападне.
- Ех, Орлето! То, Орлето си било за водач родено!…
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 3., 1940-1941 г.
