Борис Марцинкевич

бележка и превод: Румен Воденичаров

75 годишен  юбилей на съветския атомен проект

Веднага след атомните бомбардировки на САЩ и капитулацията на Япония през 1945 г. в главата на нобеловия лауреат по литература Уинстън Чърчил се заражда идеята да се унищожи съюзникът от антихитлеристката коалиция и по такъв начин да се реализира вековната мечта на Запада - разпадане на Русия. С конвенционални въоръжения, обаче, Съветският съюз след края на ВСВ  е непобедим. Няколко плана за атомни бомбардировки по основните градове и промишлени центрове на СССР, разработени от генералите на Пентагона, изискват над 100 атомни бомби, за натрупването на които са необходими поне 6 години т.е. до 1951 г. Най-малко толкова физическо време според американското военно разузнаване ще бъде необходимо и на руснаците да създадат своя атомна бомба. В невероятната надпревара се оказва, че съветският атомен проект успява само за 4 години да ликвидира ядрения монопол на САЩ. Руската атомна бомба (1949 г.), като неизбежно възмездие при ядрен удар на „съюзниците”, бързо охлажда апетитите на ястребите около американския президент Труман. Коя от страните и колко е блъфирала тогава с броя на ядрените си заряди не е съвсем ясно. Важното е, че планът „Пинсър” (Клещи) пропада, а след него към архива отиват и другите по-мащабни планове за унищожаване на СССР. Започва Студената война и един сравнително спокоен период за Човечеството през 20 век.

Румен Воденичаров

По  повод на този необичаен юбилей ви предлагаме разсъжденията  на главния редактор на сп. “Геоенергетика” и енергиен експерт Борис Марцинкевич:

ДЕН  НА ЗАЩИТАТА ОТ ДЕМОКРАЦИЯТА

На 20 август преди 75 години Държавният комитет по отбраната (ДКО) приема решение за създаване на Специален комитет за използване на енергията от делене на ядрата (внутриатомная энергия) на елемента УРАН.

Това е юбилей не само за този малко известен и засекретен отрасъл, но и за всички нас, защото можем да си представим какво се е планирало да сполети  хората от всички бивши републики на Съветския съюз.

Главните глашатаи на демокрацията показаха нагледно това през август 1945 г. в Хирошима и Нагасаки.

Япония беше военен противник на Съединените щати,  но атомните бомби бяха хвърлени не за разрушаване на военни заводи и инфраструктура, а за убийството на стотици хиляди цивилни японци.

За американците това престъпление беше не повече от физически експеримент.

Камарите от трупове бяха както доказателство за ефективността на оръжието (атомна бомба), така и за оправдаване на огромните средства, изразходвани за реализация на проекта „Манхатън”.

Продължаването на инвестициите беше одобрено от финансистите  на Федералната Резервна Система (ФРС).

Това, че много от учените, участвали в създаването на проекта „Манхатън”, след японската трагедия го напуснаха възмутени, вече не представляваше голям интерес.

Промишлеността имаше готовност, технологиите за производство на атомни бомби бяха разработени.

С натрупването на ядрения арсенал Пентагона разработи един след друг няколко плана за атомни бомбардировки на големите градове на Съветския съюз.

Започваха с Москва и Ленинград, а по-нататък списъкът обхващаше до 70 града.

Военните летища в следвоенна Европа гарантираха пренасянето на опасния товар в нужното количество, в нужното време и на определените места.

САЩ, които някои странни хора продължават да  наричат „цитадела на демокрацията”, бяха готови да реализират пъкления си план без дори за секунда да се замислят и да губят време за „хуманни съображения”.

Ето защо на 20 август ние не само трябва да честитим 75-годишния юбилей на нашите атомни специалисти, но и да се поздравим един друг, защото ако не беше техният патриотизъм, денонощна работа и Първо главно управление (ПГУ), всички ние просто нямаше да съществуваме на този свят.

Може да се спори на тема Октомврийска революция, може да се оправдава разпада на СССР на 15 независими държави, но да отричат значението на датата 20 август 1945 г. могат само индивиди с олекотен мисловен апарат.

Американците знаеха , че Съветският съюз работи по свой атомен проект. Те си даваха сметка, че техният монопол ще бъде ликвидиран за около 6 години.

За това време се предвиждаше САЩ да са натрупали достатъчен брой ядрени заряди (минимум 123 бр.) за реализиране на плана „Пинсър” (Клещи)  за бомбардировки на 20 съветски града и промишлени центрове.

Предполагаемите жертви според прогнозите на американците трябваше да възлизат на 100 млн съветски граждани.

Тези, които като Чърчил бяха любители на разпространение на демокрацията с помощта на стратегически бомбардировачи, бяха възпрени само от едно нещо, а именно от факта, че САЩ щяха да получат като възмездие не по-малко разрушителен ядрен удар от Съветския съюз.

Традиционните ценности на колективния Запад е да бъде разрушена и унищожена Русия, независимо от това как се нарича в определеното историческо време.

Относителната стабилност на съвременния свят се дължи единствено на ядрения потенциал на Русия и на плана, който на Запад наричат „Мъртвешка ръка”. В ракетните войски със стратегическо назначение този план е обозначен като 15Е601.

Атомното оръжие (АО) в Европа се намира в американски военни бази. То е монтирано на американски носители, управлявани от американски специалисти.

Кога, как и къде ще се използва АО не може да се решава от европейските страни членки на НАТО.

Постановлението от 20.08.1945 г. възлага на Специалния комитет при ДКО: научно изследователска работа, геоложки проучвания за добив на суровината уранова руда (включително и такива на територията на България, б.пр.), организиране на промишленост за производство на Уран-235 и построяване на инсталация за производство на атомни бомби. Финансирането е от „Специални разходи на ДКО”.

Размерът на финансирането се определя не от министрите, а от учените. Свободата за действие на ПГУ е неограничена. Отчетността става само през Специалния комитет.

Цялата разузнавателна дейност се възлага на Лаврентий Павлович Берия.

Нашето ядрено оръжие има двама родители: Игор Курчатов - начело на колектива от учени, конструктори и инженери и Лаврентий Берия - отговарящ за организиране на промишлеността и разузнаването. Геният на учения и геният на организатора са равнопоставени.

Каквито мними и действителни митове и слухове за Лаврентий Берия да се носят, трябва да се признае, че този човек беше и остава един от тези, които осигуриха атомното оръжие на СССР т.е. нашето съществуване.

Без да омаловажаваме научния подвиг на Игор Курчатов, трябва да се знае, че ако употребяваме понятието „ефективен менажер” без кавички, то сме длъжни да започнем с името на Лаврентий Берия.

Без да има специални научни познания за атомните ядра, той е съумял да организира и да развие от нула задграничното разузнаване и няколко промишлености в интерес на съветския атомен проект.

Слуховете за неговата маниакална подозрителност не отговарят на истината. Той е имал пълно доверие на колектива на Игор Курчатов.

Празни приказки са и тези, че учените са работили в постоянен страх от поразяващата ръка на Берия.

Всеки, който се беше съгласил да работи под ръководството на Игор Курчатов, си е давал сметка за поетата от него огромна отговорност.

Страхът им е бил  не от Берия, а от риска да не успеят без забавяне да постигнат това, което бяха постигнали вече физиците  на  Съединените щати.

След създаване на атомното оръжие и по-късно на ядрено оръжие (водородна бомба) и заводите за ядрена енергетика  Специалният комитет се преобразува в Министерство на средното машиностроене.

А от 2007 г. всичко това се намира в огромната държавна корпорация РОСАТОМ.

През изминалите десетилетия ние запазихме паритет с всички ядрени държави, имащи собствено атомно оръжие (АО): САЩ, Франция, Англия, Китай.

Базата, създадена по времето на Съветския съюз, позволи на РОСАТОМ да насочи усилията си за използване на т.н. „мирен атом” т.е. за строеж на АЕЦ.

Бившата атомна тройка: САЩ, Франция и СССР по причини независещи от нас отиде в историята. Атомната енергетика в САЩ беше предадена в ръцете на „ефективни” частни кампании, но повечето от тях изчезнаха в резултат на банкрут и препродажба.

Оцелялата единствено от тях „Уестингхаус” не можа да се промени и да стане конкурентноспособна (но всячески се домогва да участва в българския проект „АЕЦ Белене”, б.пр.)

Френската компания „Арева” оцеля  с държавна помощ и разбита на части продължава да съществува под името „Арана”. Тя строи във Франция и Финландия, но последната нейна АЕЦ във Великобритания се оказа много скъпа и нови заявки няма.

Предвижда се намаляване на производството на електроенергия от АЕЦ във Франция с 1/3 и постепенно преминаване към възобновяеми източници (ветрогенератори). Два френски енергоблока работят  в Китай, но французите не изпитват голяма гордост от този факт.

Новите критерии, установени от МАГАТЕ след катастрофата във Фукушима се оказаха по силите единствено на РОСАТОМ, който строи 3 блока в Русия и един в Беларус.

Белоруският проект е особено важен, защото ще бъде първият енергоблок  от поколение 3+ извън пределите на Русия. В Русия работят първите експериментални промишлени  реактори на бързи неутрони БН 600 и БН 800.

През лятото на 2020 г. РОСАТОМ въведе в действия  АЕЦ, която се явява два пъти първа в света: първа плаваща АЕЦ на кораба „Академик Ломоносов” и първа АЕЦ с малка мощност.

РОСАТОМ е единствената в света компания, която предлага напълно комплексен атомен проект. Той строи АЕЦ, осигурява обучение на персонала, доставя атомното гориво и поема утилизацията на отработеното гориво.

Нашият  национален проект е разработен с цел да се намалява разликата в нивото на развитие с най-напредналите страни. И то с темпо непознато  за другите страни, темпо, с което през 30-те години на 20 век. се развиваше нашата огромна страна.

След краха на Съветския съюз Русия отново е в положение на догонваща икономика. Двете световни войни в 20 век все пак не продължаваха десетилетия и не се водиха на цялата територия на Русия. Но след 1991 г. Русия загуби не само територии.

Бяха прекъснати производствени и научни вериги, закрити бяха изследователски институти и стотици големи предприятия. В чужбина отидоха специалисти с главна буква. Единната енергийна система, която беше най-ефективната в света и нашето най-силно конкурентно преимущество, беше разкъсана (Анатолий Чубайс, б.пр.).

Направените грешки и тези, които продължават да се правят, са повече от достатъчно.

Изключение прави нашият атомен проект. Да, все по-добре работи руската отбранителна промишленост. Макар и със скърцане работи и РОСКОСМОС. Но в тези области Русия е една от многото.

Докато РОСАТОМ е лидер и позволява на други компании единствено да му дишат праха. Това се дължи на факта, че правителствените чиновници (източници на грешни решения и корупция, б.пр.) просто отсъстват като съсловие в проекта.

Макар и видоизменена е запазена първоначалната ефективна вертикална структура: Учени - професионалисти - Берия - Сталин във вида:

Учени - Генерален директор на РОСАТОМ Алексей Лихачов - президент на РФ (в момента  Владимир Путин).

Ние не трябва да допускаме дистанцията на изоставащите от нас конкуренти да намалява. Но за целта, както се казва в популярната книга  „Алиса в страната на чудесата”: „За да оставаш на мястото си, трябва да бягаш с всички сили…”

Който създаде нова технология за енергетиката, той ще бъде победител във войната на всички срещу всички, в която беше въвлечена и Русия,  отказвайки се от плановата икономика.

Да пребъде 75-годишния юбилей на нашия  атомен проект!