ТАКСИ В СОФИЯ

Елина Георгиева

Казват, че таксиметровите шофьори и барманите са като изповедници и пазители на тайни.

Като шофьор на такси от 10 години, съм чувал много истории, виждал много радости и човешки нещастия. Знам и пазя тайни.

Но искам да споделя с вас една история от моите първи дни в професията.

Аз съм момче от провинцията. Преместих се в София с надеждата за по-добра реализация. Не ми се получиха нещата, затова наех кола за такси и реших, че с това ще си изкарвам хляба.

В началото не познавах града и ми беше трудно да намирам адресите, лутах се и бавех, но за моя радост, модерните технологии предлагат варианти за помощ.

В първата си работна седмица на една малка уличка ме спря възрастен, добре изглеждащ мъж, с костюм и каскет, носещ букет рози в ръцете си и подаръчна торбичка с бутилка  вино.

Днес беше слаб ден откъм заявки и веднага му спрях.

- Добър ден, моето момче!

- Добър ден, дядо, накъде да карам?

- „Заводска” 14

Не знаех адреса, въведох го в системата за навигиране и потеглих.  Оказа се далеч от сегашното ни положение и заговорих дядото:

- Дамата трябва да е специална или поводът е такъв? - усмихнах се.

- За съпругата ми. Имаме годишнина от сватбата днес.

Стана ми приятно и мило. Мъжът беше на видима възраст около 70 години. Това за мен означаваше дълъг брак. А явно още обичаше жена си и бяха успяли да запазят любовта си. В днешно време такива отношения не се срещаха често.

- Зарадвахте ме! Вдъхвате ми надежда, че любовта съществува!

- Естествено, че съществува. Когато я срещнеш, трябва да работиш върху това да я запазиш, да я развиваш и градиш. Тя се променя с годините и с хората. Или се развиваш с нея или я губиш.

- Срещнали сте вашата половинка.

Дядото се усмихна. Гледах го в огледалото за задно виждане.

- Съпругата ми е невероятен човек. Умна, красива, добра домакиня и страхотна майка. Имали сме своите добри и лоши моменти през годините, проблеми с работа, деца… но винаги се подкрепяхме и останахме  заедно. Сега младите си мислят, че всичко и всеки е заменим.

- В такъв свят живеем, дядо, на нещата за еднократна употреба, на чакането да излезе новия модел телефон, уред, кола или на вярата,че следващият партньор ще е по-добър.

- Глупости! - възмути се старецът - С какво ще е по-различна следващата ти връзка, ако ти си същият? Краят идва, когато някой от двамата спре развитието си или когато приемеш човекът до себе си като даденост.

Трябва всеки ден да печелиш половинката си. Да не забравяш защо си се влюбил в нея и защо се е влюбилa тя в теб. Рутината, битовизмите и мързелът убиват отношенията.

Навицагията ми показа, че сме достиганали крайната дестинация.

Огледах се. Това беше парк. Гробищен парк.

- Дядо, май си объркал адреса.

- Това е. Съпругата ми почина преди 5 години. Идвам на годишнината ни, оставям цветята и виното, говоря й. Няма как да пропусна този ден.