БАЛАДА ЗА КАПИТАН СПИСАРЕВСКИ

Върбан Велчев

И идоли кухи, и лидери слепи
годините смляха с убийствен таран.
Над тяхната пепел, ти, още по-светъл,
кръжиш под зенита, мой горд капитан!

Денят бе сияен и Витоша беше
се сляла с небето от грейнал сапфир.
Над София бронзът на Невски ехтеше,
но не за молитва, за прошка и мир.

Чудовища адски - сеячи зловещи,
раздрали небесния тънък атлаз,
пак идеха подло, жестоко и вещо
убийствено семе да хвърлят над нас.

Денят бе за подвиг, летец Списаревски!
И още по-точно - денят бе за мъст.
С два удара страшни - сурово и резко
на тяхната наглост положи ти кръст.

Железни грамади във ужас и треска
летяха надолу и ставаха скраб.
Цял взвод мародери във ада и днеска
си спомнят за тебе и тръпнат от страх.

Изрови без сълзи България яма -
срама и позора им да погребе.
За свойте душмани тя гробище няма.
А тебе остави на свойто небе.