„… Ако намерите тази флашка,  която съдържа писмо и записки, моля предайте на лицето Петкан Драголов, син на клошаря Димитър Драголов.

Желанието на автора е тя да бъде отворена на 13 март 2053 година.”

С този текст на титулката  повежда читателя новият ми сборник от публицистични и художествени етюди.

Днес книгата се измъкна изпод печатарската преса. Измъкна се и се затъркаля.  Също като житената питка - тръгна да си обиколи нивката.

А нивката е вашата добронамереност към нея. И към нейния автор. Дано я намери…

Срещнете ли я някъде по скромния й път - поспрете за кратка приказка. Тя съвсем простичко ще ви разкаже за моя голям страх. Страхът от деня, когато два или двеста символа ще заместят човешките ни усещания за свобода, простор, обич, омраза, гняв, страдание, състрадание, радост, наслада, хляб, надежда, вяра, религия, богат, беден, стих, музика, пролет, есен…

Всичко това, което дори злокобата на вируса не може да ни отнеме  днес, утре ние наивно ще сме готови да се разделим с него. С мотива, че изграждаме „Обществото на висшия интелект”. Според проповедниците на неолиберализма това ще рече -  „Общество без страх от Нищото”. Свободно. „Свободата” на символите…

Аз знам кой съм. Моето поколение знае накъде се разклоняват корените му под земната кора. Бих искал това да знаят за себе си и правнуците ми през 2053 година… И по-нататък…

„100 ДОЗИ СТРАХ” (2020) е шестата книга на пловдивския журналист Любен Панов. Издателството е “ЕКОБЕЛАН”. В трета глава на сборника - „Профили в щрих”, са намерили място и паметни бележки за творчеството на публициста Константин Дуфев, Стефан Северин, на поета Дулинко Дулев, художника Марко Стойчев и други, останали далече от натрапчивия литературен шум, но  оставили след себе си  трайна следа в нашия книгопис.