ЧЕТИРИСТИШИЯ

Петко Каневски

***
Да бях те търсил нямаше да те намеря,
но сам Бог те даде като знак,
като мечтана люлчена вечеря,
с която Утрото ми се завърна пак.

——————————

***
Толкова време те търсех,
толкова време. А ти си в мен -
сълза, която не съм свършил
да нося през новия ден.

——————————

***

“Я помню чудное мгновение…”

Каква бе тази орис, Господи, каква!?
И слънцето пред тебе коленичи.
Когато спря пред моята врата,
и Бог отказа да ми бъде ничий!

——————————

***
Всяка сутрин в осем, всяка сутрин в осем,
отварям живота-часовник. После спирка.
После шум. После сън недоносен.
Колко много завиждам на цирка.