Йосиф Леви

Като птиците, на клон замрели,
плашим се от силни ветрове
и след бури, с трясък прогърмели,
чакаме - дано се разнесе.

Като птиците, към топло лято
тегли ни - далече от студа -
а от силен хлад, повял в душата,
търсим друга, нова топлина.

Като птиците, след дълъг полет,
своя къща и гнездо градим,
с ведри мисли и сърца напролет,
лято, есен - цикъл повторим.

Като птиците, в кафез железен
свиваме се в своята печал,
спрели всеки порив безполезен,
снети от висок пиедестал.

Като птиците, с отнета сила,
падаме с пречупени крила,
чувстваме, съдбата е решила
да отминат земните дела.

Взор отправили напред, в небето
искаме света да уловим.
Като птиците сме… само дето
някак… не умеем да летим.