Мариана Тодорова

Професионалният й път включва на пръв поглед разнообразни интереси. Поетеса, художничка, музикантка - явно съдбата е твърде щедра към Александра Ивойлова. Обединяващото е, че тя има душа, напълно отдадена на художествените постижения, както в класическото, така и в съвременното изкуство.
Слово, музика, багри - Ивойлова не е любител. Израснала в артистична следа, тя се дипломира като пианистка в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София, специализира в Париж. Изучава и камерно пеене - като мецосопрано издава компактдиск „Барокови арии и песни”, (2011). Рисуване учи при своя баща, художника Сергей Ивойлов. Участва в изложби, пленери, в съвместни проекти със свои колеги. Публикува есета, фрагменти, поезия, художествена критика… Затова заглавието на новата й стихосбирка „Път над света” се възприема някак естествено. От печат са излезли досега девет нейни книги, повечето с авторски графики: стихотворения, хайку, хайбуни, фрагменти и сентенции, поетични диалози (понякога в съавторство), както и „Същината на Ботевото слово” - полемични анализи. Александра Ивойлова е съставител и редактор на първата хайку антология на градска тема - „Градът / La Ville” (2012) - 103 български, френски и франкофонски поети; сред съставителите е и на българо-английската хайку антология „Отвъд думите / Beyond Words” (2018), съвместно с Британското хайку обще¬ство.
Нейни хайку и други стихотворения са публикувани на десет езика в книжни и онлайн издания. А поетичните си рецитали Александра съчетава със свои музикални изпълнения.
При такава богата и разностранна творческа биография раждането на новата й книга „Път над света” не е необяснимо явление. Замисълът включва написване на творби в стихове, вдъхновени от случка или фантазно събитие, емблематично за биографията (лична или художествена) на значими имена от творческите гилдии на поети, музиканти, художници. Звездни имена над съдбовни заклинания на човечеството, за чиито художествени резултати сме научавали от книгите и историята. Защото историята съхранява не само биографиите на политически фигури, но пази до сърцето си най-скъпото - своите безценни рожби на човешката памет в изкуството. Александра ги „довежда” при нас чрез полета на своята изящна фантазия, в поетични образи, във вълнуващи метафори, за да оживеят пред очите ни с най-безспорните си постижения в необятната сфера на човешкия интелект. Нейно вдъхновение в книгата „Път над света” са най-драматичните като човешки съдби и характери творци - Фернандо Песоа, Гийом Аполинер, Пабло Пикасо, Мишел Деги, Блез Сандрар, Рьоне Магрит, Андре Бретон, Антон фон Веберн, Анри дьо Толуз-Лотрек, Игор Стравински… - 33 стихотворения-портрети, както и посвещения, в общо три цикъла (художник на графичните изображения е Калин Николов).
Удивителното в тази своеобразна галерия е, че във всяка творба на Александра Ивойлова се откроява акцентна метафора - код към личността, темперамента и биографичната драма на портретирания творец. По такъв начин се навлиза в интимния свят на голямата личност (писател, художник или музикант), която носи магията на славата, на историята, на разнородните интерпретации за съвременните модерни времена. Всяко стихотворение има неповторим облик, както са неповторими автентичните представители на изкуството в различните области на художествеността. Именно в разпознаването на личния почерк на тези светила на световния духовен елит е голямата трудност, истинското предизвикателство. Не ми е известно наскоро да се е появявала в българската литература подобна концептуална книга, с такова дълбоко и вълнуващо проникновение - сумарно за толкова много хора на изкуството в световен мащаб. Познавайки хайку творчеството на Александра, където лаконизмът на изказа е основен естетически принцип, очаквах с интерес нейната нова проява в книга, където са налице по-разгърнати художествени форми. И ето че тя е тук сега, с най-нестандартното заглавие - „Път над света”, а ние можем да прочетем:

Под твоя утихнал прозорец
тълпата бушува: „Долу Гийом!”

Но ти си вече
толкова горе -

че Русо Митничаря -
в светлината най-истинска -

рисува отново
наместо звездите
твоя портрет. („Смъртта на Аполинер”)

Композиторът Антон фон Веберн, неговата стремителна душа и талант, Ал. Ивойлова характеризира и така фино, и с обемащо значение:

многозвучие просветляващо мрака
зародиш на нови галактики
в едно само дихание

Като покаяние, като незаглъхващо ехо на плач („едно само дихание”) по погубения му живот, звучи трикратното повторение на името „Веберн Веберн Веберн”.

петолиния
нотни кодове
куршумено многоточие
енигма
с окървавено слепоочие

Или сложността на акцента върху хетеронимите на Фернандо Песоа, които са в състояние да уловят разноликата, драматична, но просветлена душа на най-големия португалски поет. Тъжното негово лице, според авторката, дава чрез словото си „глас” на онези страдащи, на които не е дарена способността да „изричат” болката си.

Бог ти е дал това лице
Фернандо Песоа
сред многоликата твоя природа
дал е глас на тъгата
тази утеха за всички сърца
които немеят

Антиканоничен до абсурдност е геиалният сюрреалист Рьоне Магрит, за когото границите са само „мними бариери”. Платната му обръщат вселените, за да ни разкрият тайни и неподозирани същности, възможния „друг живот”.

…и идеш ти
с небето в твойта шапка
и на върха на четката
със смисъла

Митът за Арианда и нейната нишка, спасила Тезей от лабиринта, в стихотворението на Ал. Ивойлова се прехвърля върху обобщаващата идея за живота и смъртта. Идея, вдъхновена от поетическата трактовка на известната картина на Джрджо де Кирико. „Година вече Ариадна / омотана в свойта нишка / спи”. Напусналите този свят са изгубили завинаги обратния път. „Надежда / за отсъстващите / няма”.
В задочен диалог с английския драматург Харолд Пинтър и неговата пиеса „Нещо като Аляска” влиза стихотворението „Минало”. След 25 години сън, летаргия, героинята на Пинтър търси онова, което е останало далеч във времето. Репликата на Александра засяга темата за вечното минало, за съчетанието между преходност и неизбежна промяна от една страна - и това, което е било, което е вградено в нас - завинаги.

И четем йероглифите-рани,
четем любов и омраза,
но никога точка, никога край
за вечното минало.

Много са примерите, които могат да бъдат цитирани. Александра Ивойлова е търсещ творец, погледът й се цели високо, а постиженията й са видими и вълнуващи.

——————————

Александра Ивойлова. Път над света. ИК Огледало, 2020