ТЪРГОВЕЦЪТ
Пътувал един търговец за Седмото кралство. То се намирало насред пустиня, обградена със седем океана. Оттам и името на кралството. Носели се слухове, че хората, обитаващи това място, не познавали търговията. Живеели мирно и кротко, без желание да го напуснат и да опознаят други светове. Търговецът се бил заел с трудната задача, да внесе в техния свят своите познания. Имал за спътник в това дълго пътуване един стар сандък. В него бил събрал най-странните творения от почти всички краища на света. Все щяло да има нещо, с което да привлече вниманието на местните. Пътуването било рисковано, но търговецът бил сигурен, че ще стигне крайната си цел. Страшна буря се извила в морето. Корабът се разбил и чак тогава търговецът осъзнал, че може и да не успее. Отворил сандъка и изхвърлил всичко. Виждал как целият му живот и пътуванията в него щели да бъдат погълнати от дълбините на морската необят. Но нямало по-ценно от живота. Влязъл в сандъка и започнал да се моли. Надделяла умората и той заспал дълбок сън. Сънувал как морето се разтворило, сандъкът бил понесен по течението към една скала, а после дълго време падал. Малко преди да се събуди чул нежна песен, но когато отворил очи, накъдето и да погледнел, виждал само пясък. На дъното на сандъка търговецът видял едно парче плат с инициали върху него. Само това останало от предишния му живот. Сложил го в джоба си и тръгнал с надеждата, че ще открие Седмото кралство.
С последни сили търговецът стигнал пред една врата. Тя стояла в нищото насред пустинята. Мислил си, че е обречен на смърт. Жажда го изгаряла, а надеждата, с която тръгнал, вече я нямало. Протегнал ръка към вратата, но силите му били изчерпани и той рухнал в пясъка.
Когато се съвзел, видял, че лежал до един кладенец, а над него с влажно парче плат красива девойка мокрела устните му.
- Кой си ти, пътнико, и какво правиш по нашите земи? - попитала тя с нежен глас.
Търговецът се опитал да заговори, но гърлото му било толкова пресъхнало, че не отронил звук. Очите му се навлажнили. Как щял да си вади хляба, като цял живот предлагал неща на най-различни хора, омайвайки ги само със своето знание и глас?
Девойката му помогнала да се изправи и го повела по една пътека, която била от цветни камъни.
- Това е Седмото кралство и тук всеки е добре дошъл. Ще ти помогнем да се възстановиш и после да продължиш по пътя си, ако това е желанието ти. Това парче плат е твое. Вземи го…
Търговецът показал на девойката, че може да го задържи. И без това нямал с какво друго да й се отблагодари за помощта, която получил.
Седмото кралство изглеждало, като всички други места, на които е ходил търговеца, но тук всички си помагали като семейство. Никой не търсел някаква облага за помощта, която оказвал. Минали се няколко дни и търговецът възвърнал силите си. Но все още не можел да говори, което започнало сериозно да го притеснява. Махал с жестове и ставал от ден на ден все по-унил.
Тогава девойката, която се грижела за него, му казала:
- Тук всички те разбираме и без да махаш. Но ти все още си пътник, който не търси място, на което да остане, а път, който да извърви. Затова ти приготвих някои неща и ще те отведа до дверите на Седмото кралство, които ще те върнат в твоя свят.
Търговецът бил готов да възрази с желание да остане и още, но девойката добавила:
- Ти си пътник, който предлага светове, от които ние сме се отказали. Не предлагаш себе си в света, който сме създали - обърнала му гръб и го оставила сам.
Цяла нощ не можал да заспи търговецът. Но и нямало как да поиска да остане още малко време.
На другия ден всички му пожелали лек път и всеки от тях му дал по нещо за спомен. Когато девойката го отвела до портите, му подала парчето плат и казала:
- Задържаш в себе си не предметите, които получаваш, а начина, по който си ги получил. Сбогом, пътнико, и нека един ден откриеш това, което търсиш!
Задухал силен вятър и портите, през които минал търговецът, изчезнали. Пясъкът се разтворил и той пропаднал. Точно когато си мислел, че ще умре, отворил очи и видял, че все още е вътре в сандъка и стиска здраво парчето плат. Единственото, което му останало от всички вещи, събрани от световете, през които е минал. От очите му потекли сълзи и той изрекъл силно на глас:
- Не забравяй никога, че не притежанията трупаме, а спомена за хората, които са ни ги дарили!
