ЯСЕН И НЕДА

Елена Петрова

Неда вплете в косите си житен клас. Запретна ръкавите на ризата си, приглади сукмана и хукна навън.

Слънцето напичаше, птичките се бяха покрили в гъстите корони на дърветата. Всичко беше затаило дъх, даже листо не помръдваше. Каменистият път надигаше мараня и размазваше леко далечината. Ни душа, ни дявол се подаваше в такова време.

- Де си тръгнала ма, Недо! - провикна се баба Керана от дебелата сянка на ореха в двора. - Не гледаш ли, че навън е само за змии?

- На полето при чинка отивам, бабо!

- Тя, чинка ти, само тебе чака. Я бърже се връщай, да не те търсим после целото село.

- Не мога! Нося хубави вести отдалеко.

- Че коя вест не може да почака?

- Оная, че се връща Петър от служба.

- Е, въри тогаз! Но бърже и по сянката. И Бог да е с теб и да те пази.

Тичаше Неда и сякаш имаше криле. Понесла вятър на плещите си и слънце в косите си. Всички чакаха Петър да се завърне от служба. Той беше главата на семейството и на него се падаше честта да поеме иматлъка. След смъртта на всички мъже в рода Петър беше писаното яйце. Как ли не се моли майка му да отложи службата.

,,Тате викаше, че мъж се става, само ако почете страната си” - и всичко приключваше.

Трудна беше зимата без мъж в къщата и още по-трудно през лятото, когато всичко се събираше.

Неда спря на чешмата и отпи с шепите си големи глътки вода.

Ясен се връщаше и спря да напои коня си.

- Недо, дал Бог добро! Къде си хукнала в тоз час ма, лудетино?

Пламнаха бузите на Неда. Не очакваше да срещне някой по пътя, най-вече Ясен.

Черната му дълга коса се беше слепнала по челото от жегата. Той се намокри и разпръска капки навсякъде. Плисна няколко шепи вода върху гърдите и ризата му полепна по тялото.

Неда приведе лице към рамото си и почти замря от гледката.

- Ясене, при чинка ще ода. Петър си иде!

Ясен подскочи от щастие. Хвана я през кръста и я завъртя.

- Кога, Недо? Кога? Иде ми да те разцелувам от таз новина.

- Довечера, Ясене! Довечера…

- Тогава се готви призори… Ще дойда да те искам.

- Ясене, да почакаме още малко?

- Не! Животът в чакане свършва. Стига сме чакали. Тичай сега, Недо, и призори да си готова.

Хукна Неда по-бърза от вятъра. Кога пристигна на нивата, гледа чинка й лежи на земята и пъшка.

Викна Неда с все глас, но кой да я чуе.

Змия ухапала чинка й, а тя душа бере.

Взе ножа Неда и резна месото, па засмука кръв - изплю, засмука кръв - изплю…

Забрави Неда да каже хубавата вест, но вдигна чинка си на ръце и я домъкна до селото. Всички се събраха да помагат кой с какво може.

Дойде си Петър, а в къщата няма кой да го посрещне. Хукна да търси майчицата си. Откри я в къщата на баба Керана.

На едната черга лежи майка му, а на другата Неда.

Тресе я Неда та чак въздух не може да си поеме.

- Ясене! Обещай ми, либе, че друга ще поискаш! Аз до утре няма да оцелея.

Реве Ясен като малко дете, а Петър не знае що да прави.

Баба Керана с билки лекува и двете, но Неда не издържа и издъхна призори.

Ясен хвана Петър за врата и му рече:

- Бял ден да не видиш, дето те галеха с перце и всичко ти дадоха, а ти ми взе най-ценното.

Хукна в гората.

Призори един вълк изви грозно и жално.

Така и не се върна Ясен.

Майката на Петър живя още няколко дни, но отровата на змията я пренесе в оня свят.

Петър живя до дълбока старост, без да познае що е обич, семейство и деца. Раздаде имането си на бедните и един ден в гората срещна смъртта си.

Намериха го разкъсан от вълци.