Сънгрий Хан

превод: Мария Филипова-Хаджи

ДА УМРЕШ ПОБЕЛЯЛА КАТО КАЙСИЕВ ЦВЯТ

Имам мечта -
да умра стара под лунната светлина
в една нощ през април, когато
бяло кайсиево цвете цъфти
и блестят
като лунни люспи цветовете,
и сладка миризма ближе сърцето.
Тихо, толкова меко,
бавно от върха на главата ми.
А косите ми стават бели.
След това покрити с черно…
И после - отново покрити с бяло.
Това се повтаря безброй пъти.
Луната отново изгрява,
после се скрива…
И всичко така се редува.

Бели коси, които крещят кремообразно,
се превръщат в бели кайсиеви цветя.
Полюшват се като кайсиево дърво
и блестят на лунната светлина…
Ароматът им чезне
изпит от живота.

В нощта, когато лунната светлина е сребърни люспи,
бели кайсиеви цветчета се плъзгат по глезените ми.
Стоя там дълго,
с бели коси трептя тихо
като дърво, с бели кайсиеви цветя…
Стоя там…

МЕЧТАТА Е МОЯТА ГРЕШКА

Мечтите ми - като цъфтящи цветя
в задния двор на паднала династия.
Погледнете по-ясно в окаяността им,
мястото, на което никога не съм била.
Винаги е пълно с примитивни цветове.
Естествена палитра
от спомен за калейдоскоп.

Причината, поради която дървото баобаб изглежда тъй
са клоните, които пускат корените върху себе си.
Дали мечтаят по цял ден и цяла нощ?
Това е тъй, защото те докосват клетките на съня
през въздуха.
Не, не едва ли…
Те са виновни, че мечтаят само за небето.
Без да се държат за земята.
Без мечтата, която е наблизо…

Не знам защо загубих сянката му.
И целият ми живот отмина в мечти.
Всяка вечер чета автобиографията му
която е буйна вълна, като панорама…

Виждам морето.
Гледам към небето и към Вселената.
Виждам беглец от този живот
през вратата на една мечта.

Тъй както идва малката болка и отблъсква голямата болка,
тъй както една бактерия влиза и предотвратява голяма болест,
така мечтата е ваксина за душата…
Един театър, от предварителна режисура на живота…