Марин Кадиев

Никола Герджиков е с две висши образования, по професия е компютърен инженер, но по божие призвание е изключителен поет; естетическото му дарование е в изобилие, въпреки че той смята писането на стихове за хоби, някакво странично занимание, ей така, за развлечение.

Toй притежава тънка чувствителност, която винаги се реализира в лирическа изява, когато се докосне до действителността, и предизвиква естетическо преживяване. Светът при него отзвучава в душата му като поезия.

Като всеки оригинален творец, той е неповторим, идва от себе си, без влияние и с ново художествено виждане и силна и въздействаща образност. Човекът в неговите творби е изобразен в неговата множественост, в неговите многообразни връзки с битието, човекът като единение на материално и духовно начало.

Всъщност при него има интелектуализация и една универсализация на цялата му лирическа образност с много мисловни пластове. И всичко това е материализирано със съвършена художествена простота на езиковия изказ, нo съчетана с философска наситеност и многозначност.

Неговата поезия има невидима дълбочина, поетическото му пространство е с екзистенциални проблеми и чрез неговото поетическо светоусещане познатият свят се явява в нови измерения. И долавяме една непозната връзка със света, която осмисля и създава ново отношение към живота.

В много от творбите на Никола Герджиков се долавя жанрово многообразие, където се променя смисълът на много понятия и се търси истинността на човешките стойности и трайността и вечността на човешките преживявания.

Тази негова 37-ма подред поетична книга той я нарича „Експериментална поезия”, а аз я назовавам „Новаторска поезия”, защото преобразува лирическата структура и създава нови поетически жанрове; създава нова подвижност на лирическата мисъл; прави непознато разместване на строфическите фрагменти.

Тези жанрови преобразования променят и отношението между език, чувство, мисъл, образ и става нова лирическа сплав, променя се семантиката и се постига многозначност на цялата образна система.

Герджиков е написал над сто (Шекспирови) и класически (италиански) сонета в досегашната си поезия. Известно е още от 13 и 14 в. много поети от цял свят са създали сонетни венци, които се състоят от 15 сонета.

Всеки от втория до четиринадесетия започват с последния ред на предходния. Петнадесетият сонет, наречен „Магистрал”, се получава от първите редове на предходните четиринадесет сонета.

Всички писани сонетни венци се базират на различни форми на класическия (италиански) сонет. Никой в света не е писал сонетен венец, базиран на Шекспиров тип сонет. Това го прави поетът Герджиков. И така той създава поджанра „Шекспиров сонетен венец”.

Поетът дефинира и нов тип класически сонет, който нарича „Семпъл сонет”. Както класическия сонет, и той се състои от две четиристишия и две тристишия, но структурата на римите е нова, която не се среща в останалите класически сонети, а именно: ABAB CDCD EFE GFG. Това са седем рими, което е характерно за Шекспировия сонет.

Герджиков дефинира и нов поетически жанр, който нарича „Сонетино”. Сонетиното се състои не от 14 реда, както при сонета, а от 10 реда. Поетът предлага четири типа сонетино. Шекспировидно сонетино, което има структура, подобна на Шекспировия сонет, а именно: 4-4-2 реда.

Въвежда и понятието „Класическо сонетино”, в което десетте реда са 4-3-3. Този тип сонетино може да бъде двуримно (царско сонетино), триримно сонетино и четириримно сонетино.

Той дефинира и нов жанр „Сонеитен венец”. Структурата му е подобна на сонетния венец, но се състои от 11 сонетина.

Никола Герджиков въвежда още един нов поетичен жанр „Сонетен букет”. Сонетният букет започва с един сонет, който той нарича „Инициал”. Първият от следващите сонети започва с първия ред на „Инициала”, а вторият - с втория ред, третият - с третия ред и т.н. В резултат отново се получават 15 сонета, както при венеца.

В своята поетична книга „Експериментална поезия” авторът дава примери за всички нови жанрове и поджанрове, като:

­ „Шекспиров сонетен венец” и „Шекспиров сонетен букет”;
­ „Сонетен венец” и „Сонетен букет” от „Семпъл сонет”;
­ „Сонетинен венец” и „Сонетинен букет” от Шекспировидно и класическо сонетино.

Всичко това поетът Никола Герджиков нарича експериментална поезия, но този поетичен експеримент е изключително сполучлив и затова аз наричам тази книга „Новаторска поезия”.

Това е нещо ново в поетическата практика, новост е и в литературознанието като жанр, като теоретико-литературно понятие. В този смисъл Герджиков е поет новатор, първопроходец; неговите творчески инвенции създават нови стихотворни форми и обогатяват теорията на световната литература с нови възможности, разширяват нейните нормативни граници и доказват, че творческият потенциал на писателя е неограничен.

Можем само да се възхищаваме, да адмирираме и да стимулираме поета новатор Никола Герджиков за неговата уникална и новаторска поезия в световен мащаб и да се наслаждаваме естетически на сътворения от него художествен свят, чрез който се самопознаваме и самодоказваме като пълнокръвни и стойностни човеци.