Борис Цветанов

22 септември - 55 години
от нелепата смърт на сина на Вълко Червенков

Многострадалния български читател е попадал на пълната с простотии история за ш е м е т н а т а  любов на съпругата на академик Юрий Лопухин Кира с младия Володя, син на Вълко Червенков.

Заглавието е стряскащо:

СИНЪТ НА ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ СЕ АЛКОХОЛИЗИРА ФАТАЛНО, ЗАРАДИ НАШАТА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

Колкото и да е странно, само в заглавието има истина, всичко в текста е нелепост  върху нелепост .

Бурните страсти между безумно влюбените от пръв поглед, пише там, се развихря като в турски серия, когато бъдещият академик  Лопухин е изпратен от Кремъл в София да балсамира тялото на Георги Димитров. Докато московското светило се блъска денонощно да изпълни партийното поръчение, невярната му жена преобръща живота на младото 19-годишно момче.

Разбира се нормалният читател веднага би се присмял, виждайки липсата на най-елементарното чувство за реалност у авторката (спестявам името)  в т. н. статия: Лопухин бил вече балсамирал тялото на бащата на народите Сталин… Е, това и на фантаст не му е минавало през ума: балсамира Лопухин Сталин през 1953 година, влиза в машината на времето, връща се в 1949 да балсамира вожда и учителя на българския народ…

И ако не захвърли четенето на глупости, не би вярвал и на ред повече.

И ще е прав.

Никакъв Лопухин (1924-2016) не е идвал в България с поръчка на Кремъл. Тялото на Димитров е балсамирано в Москва, пратено е в София и с него пристига екип под ръководството на проф. Борис Збарски (1885-1954), балсамирал някога Ленин, несменяем директор на мавзолея на Ленин. Работата на екипа е да създаде специфичните условия за съхранение на мумията.

Освен това Кира Андреевна никога не се е омъжвала за Лопухин. През 1949 година тя е на 16 години, тогава в СССР не може да се сключва  брак при незавършени 18 години. Самият Юрий Лопухин по това време държи изпити в института “Пирогов”, където ще започне в края на годината работа като асистент.

И ВСЕ ПАК ИЗПЕПЕЛЯВАЩА ЛЮБОВ КИРА - ВОЛОДЯ Е ИМАЛО

И тя е много по-романтична от плитките измишльотини.

И даже има и нещо като триъгълник:Кира Андреевна - Юрий Лопухин - Володя Червенков. Но в него Лопухин е само преподавател в Института по оперативна хирургия “Пирогов” на студентката Кира Мачульская.

Годината е 1952. Студент е и Владимир Червенков в Машинно-електротехническия институт. В Москва е със сестра си Ирина, която следва в Държавния институт “Ломоносов”. И баща им непрекъснато се кара на майка им, която тайно им праща в колетите и “глезотии”.

Докато Ирина е тиха, скромна, затворена (такава  остава до края на дните си), Володя е момче почти винаги душа на компаниите, обикаля заведения на Арбат, дружи с артисти и писатели, разказва вицове, каквито други не смеят да си ги и помислят. Но нито е скандалджия, нито пияница. Един ден в ресторант се запознава с Кира. Малко е да се каже, че е красавица. В своите спомени дъщеря й Альона ще я определи “ш а р м а н т н а”.

И започва една голяма любов.

Двамата са навсякъде заедно.

Двадесетгодишното момиче дори води Володя у дома си, нещо не толкова обичайно в ония години. Но има проблем - тази любов е обречена: в СССР са забранени браковете с чужденци. Изключение никому, дори самия Сталин ще си има проблем с дъщеря си Светлана. Веднъж ще има изключение и то ще е за дъщерята на Антон Югов и сина на Михаил Шолохов.

Кира намира временен изход, представя младежа, като асистент режисьор в Ленинградски театър. Майка й е артистка и Володя й допада.

Скоро дори започва да се говори за сватба.

Владимир е очаровал Кира, води я из заведенията на московския бомонд, това ще й остане спомен завинаги, защото тя скоро ще се отдръпне завинаги от публичния живот.

С ИЗПЕПЕЛЯВАЩАТА И ВОДЕЩА КЪМ

БЕЗИЗХОДИЦА ЛЮБОВ

ще се свърши същата тази година, когато в гардероба на Дома на актьора един млад, очарователен мъж ще подаде палтото на Кира, докато Володя е увлечен в разговор с майка й, тя е довела тук младите, нали е артистка, а той трябва да се прави на режисьор.

Този мъж е една от бъдещите легенди на съветското и руско кино Юрий Яковлев (1928-2013). За да разберем Кира, ето какво казва за Юрий Альона: “… имаше магнетично  влияние, нямаше жена, която да  не се опитваше да му повлияе и той обикновено не устояваше… беше мъжествен.. “

Той току-що е завършил” Вахтангов” и се снима в култовия филм “Скендербег”.

Следва нова среща на концерт на Чайковски, Яковлев зарязва тогавашната си приятелка Галина и започва любовна връзка с Кира.

Владимир все вярва, че любимата му, с която го свързват незабравими изживявания  ще се върне, но един ден консервативната майка на Кира заварва двамата с Юрий в леглото и думата й е: “Ами женете се, бе! “

Те ще сключат брак, но

ТОВА НЯМА ДА Е КРАЯТ НА КИРА-ВОЛОДЯ

Кира забременява, но роденото  момченце не преживява и месец. Причината е резус факторът между двойката.

От тук насетне живота на Кира тръгва надолу. Резус факторът е Дамоклевият меч над нов опит за дете. Но по-съкрушителни са любовните увлечения на набиращия популярност артист, както и не по-малко фаталното му увлечение по алкохола.

И на този фон на отчаяние отново се появява Володя.

И той, често прескачащ до Москва като инженер в завод, свързан пряко с родствен в СССР (Червенков не е уреждал с постове децата си), прави всичко възможно да се срещат.

Най-тежка за Кира е 1960 година. С положителност и за Владимир. Кира окончателно е зарязана от Юрий, той върти любов с дъщерята на известния Аркадий Райкин  Екатерина, живее с нея. Играе ролята на поручик Ржевски в очертаващия се като хит филм “Хусарска балада”. Володя тежко изживява отстраняването на баща си от високите постове в Партията и държавата.

Утеха и за двамата е краденото време за любовта им.

На 2 юни 1961 година Кира ражда дъщеричка. Законно от Юрий Яковлев, ще носи фамилията му, но е странно: няма вече резус фактор. Ще й даде име Елена… Само вметвам, не само нейната майка, но и майката на Володя се казва Елена. Все още законният й съпруг от месеци го няма, няма да я посети дори и в родилното.

Ще минат години и по съвет на Кира артистката от театъра на сатирата в Москва ще се преименува в Альона.

Все в тая 1961 година почти по едно и също време Екатерина Райкина ще роди момченце от Юрий Яковлев.

От тук насетне между двамата няма да има нищо. Кира няма да присъства дори на погребението му.

Скоро Яковлев ще сключи брак с Катя, но няма да е траен, ще се разведе отново, за да се ожени за Ирина Леонидовна, артистка.

Може би Кира е била склонна да се съберат с Володя.

Но тя е забелязала, че той не е момчето от 1952. Това е мъж търсещ изход от стреса, който изживява в алкохола. Вече е живяла с алкохолик. Два пъти в една вода нямало да влезе, ще каже след време.

И приема предложението на журналиста международник Николай Константинов Иванов, надежден и порядъчен човек, към когото Альона няма да скрие, едва ли майка й е изпитвали кой знае каква любов. От тук нататък живота й ще тече не само далече от суматохата, ще тече далече и от Москва. Ще живее години наред заради работата на съпруга си, от който ще има момче, в Германия, Дания, Исландия, Финландия и Норвегия.

Владимир ще изживее всичко болезнено. Ще търси утеха в алкохола. През 2012 година Кира Андреевна, вече на 80 години за първи път ще сподели за връзката си с Володя, руски журналисти ще я изопачат, български съвсем… Руснаците дори ще пишат, че синът на българския генсек се казвал Л о й л о. Володя ще се ожени за красивата Кремена, дъщеря на професор Асен Ходжиолов. Тя ще се прояви и като историк. Няма нищо вярно, че имал безкрайни любовни положения с шавливи съпруги на видни личности.

Альона, която отначало следва журналистика, ще се прехвърли в театралната академия,  ще стане една от най-известните съветски и руски артисти, през 2008 година ще получи звание “народна артистка на Русия”.

Стигнахме до

НЕЛЕПАТА СМЪРТ НА ВОЛОДЯ

Не си струва да се спираме и да опровергаваме историци, които са такива само в собствената си развитена  фантазия или на шарлатани, представящи се за деца на емисари от висшия ешелон.

Владимир Червенков пада неволно от четвъртия етаж на сграда на площад „Славейков”. Вълко Червенков никога не произнасял пред дъщеря си Ирина широко тиражираната измислица “Убиха го”.