УБЕЖИЩЕ
превод: Никола Инджов
Това манто от хермелини,
това наше положение, приятелко моя,
тези спомени, които завинаги ще запазим,
и този живот, който двамата правим…
Някой ден, казвам ти го да знаеш, ще имаме
това манто от хермелини,
по-справедливо време ще живеем - подплатено с ламе
като дреха за танго. Време паметливо.
Това манто, от какво беше там,
ще ни направи щастливи нас - старците пребити,
и ще имаме време за почивка или за тъга
по родината, и няма как да скучаем.
Цяла нощ съм в очакване. Да чакаш
е все едно да спечелиш революцията. Написано бе,
че ти идваш като милувка след тежко сражение,
като килим пред победителя, като юмрук,
в който поражението изчезва.
Удря часът на вещици и на тайни, след него ще блесне
светлината и ще чуем песента за мантото;
и ще ядеш с апетит, с младост, сигурно ще се любим,
и ще бъдеш с мене, и от нищо не ще се страхуваш.
