КЪСМЕТЛИЯТА ОТ БЕЛИ ОСЪМ

Анатолий Петров

Рано сутринта Петко Игнатов, фоторепортер в столичен вестник, пристигна в Троян. Откриваше се риболовният сезон, а главният редактор му беше поръчал да направи снимка на рибар с улов на въдицата. Като разбра жена му къде отива, нареди да й донесе прясна риба и той послушно взе въдицата със себе си. Тръгна с колата към Чифлика. В село Бели Осъм я спря до една къща и пое пеш край реката да търси рибари. Дълго обикаля по брега, но напразно. Нямаше и следа от рибари. Тъкмо седна и започна да подготвя въдицата си, и изневиделица изникна възрастен мъж.

- Добро утро, момче! Ще приседна малко при теб, за да ти донеса късмет в риболова. Нашите рибари постоянно ме търсят, много им върви, като седна при тях.

- Добро утро - отвърна му Игнатов и му обясни, че е фоторепортер от столичен вестник и е тук, за да направи снимка по случай откриването на риболовния сезон.

- Щом си попаднал на мен, работата ще стане и такава снимка няма да има никъде. Как се казваш?

- Петко.

- Късметът е голяма работа, Петко. Преди да отида войник, си харесах една мома от Калейца и тя се съгласи да се оженим. Когато отидох с родителите си в събота да я вземем, разбрах, че в петък пристанала на някой си от Терзийско. И добре, че стана така, защото от съседите научих, че била голям темерут. Късмет съм имал! След това се ожених за баба ти Цона от Орешака. Малко е грозна, но ето, вече шейсет години живеем в мир и разбирателство. Е, попийва доста ракия, но за разлика от други - не се напива. И това е късмет! Я опитай от сливовата ми ракия - подкани дядо Минко и подаде малката бъклица.

Игнатов отпи, но тутакси плю на земята.

- Дядо Минко, но това е вода…

- Така ли? Значи тя е сменила ракията с вода? Но пак извадихме късмет! Ходи ли се на риболов без вода за пиене?! Късмет имах и през войната. Върнах се от фронта жив и здрав. В края на май, четирийсет и пета година, се връщах от фронта с ешелон с бойно снаряжение. Пътувахме с шлепове по Дунава. Във Видин, докато претоварвахме всичко на вагони, оставих дрехите си в един вагон и само по гащета отидох да се изкъпя в реката. Като се върнах на гарата, ешелонът бе заминал. Подпоручик Аврамов телеграфически ме бе обявил за безследно изчезнал. Железничарите от гара Видин ме натовариха на друг товарен влак, в който имаше бъчви с вино. От един бъчвар на гара Бойчиновци взех една цев и с нея пих вино до София. Късмет! На софийската гара комендантите ме арестуваха, нахраниха ме и ме сложиха да спя в легло с бели чаршафи. Пак късмет! Рано сутринта ме качиха на един товарен влак и с него стигнах до Казанлък, където бе спрял ешелонът. Дрехите ми бяха изчезнали и ми дадоха нови - ефрейторски. Така значи, бабата сменила ракията с вода, но дядо Минко винаги има резервен вариант. Това шишенце в пазвата ми е истинска сливова ракия. И пак извадихме късмет! Хайде, наздраве!

- Наздраве! - отвърна му Игнатов.

- Я дай да сложа на въдицата ти този скакалец, рибата е тръгнала вече. И се приготви, като я измъкна от водата, да ме снимаш с рибата.

Игнатов взе апарата и се приготви.

- Бъди готов, кълве! - прошепна дядо Минко и дръпна въдицата.

Игнатов бързо щракна с апарата, но очите му останаха широко ококорени, когато видя, че на въдицата виси жаба.

- Късмет! - извика дядо Минко. - Такава снимка рядко можеш да направиш!

Сложи я във вестника, а под нея пиши: „Дядо Минко, късметлията от Бели Осъм”!