ГЪРКЪТ

Павлина Гатева

Тая Радка! Все такива ми ги праща!

Възрастен слаб мъж с голяма бяла усмивка. До него - дебело момче, по-високо от възрастния, с дълга коса на опашка. Възрастният говори на чист български. Младият си мълчи.

- На момчето му предстои изпит и искаме да вземе няколко консултации… Той, баща му, е лекар. Много е богат. Ще си плати, колкото кажете.

- Ами добре. Нека да дойде в събота.

Младият е потресен. Събота! Но възрастният реагира с ентусиазъм:

- Както кажете.

В съботата двамата ме чакат пред вратата с огромен букет от червени рози. Става ми хем неудобно, хем и приятно. Възрастният си тръгва.

Изваждам конспекта, питам младежа има ли си учебник, уж имал, и започвам да му говоря, като същевременно пиша основните точки на един лист. Младежът разгръща чисто нова тетрадка някъде по средата и също записва. Насрочвам следващия урок за в неделя. Младежът изпъшква мъченически. След него остава тежката миризма на парфюм.

В неделята вместо учебник ми носи някакво ксерокопие тип “милиционерско издание”.

- Ти изобщо не си го отварял! - отбелязвам аз на английски.

- Аз имам друг екземпляр, от който чета! - бърза да ме излъже той.

Този път само аз пиша. Той само слуша, но накрая смутено ме моли да вземе листата, на които съм писала.

Следващият урок е за вторник. В понеделника наминава към мен и ме моли да го отложим за петък.

В петъка на вратата разцъфва в белозъбата си усмивка възрастният роднина.

- Къде е младежът? - питам.

Бил много болен.

- Тогава - за събота?

- О, не! Баща му ще дойде в събота да го откара в Гърция. Ще го затвори в една стая в седеметажната си клиника, за да учи денонощно! Има седем дена до изпита, на 15-и.

На 12-и възрастният отново ме посещава. Искал да му намеря конспект, защото се оказва, че младежът си нямал.

Не му казвам, но смятам да си взема отпуска на 15-и.