ЕЗЕРОТО

Захарина Тонева

Джошуа минава покрай жабешкото езеро. Той се движи бавно, за да не изплаши малките жабчета, които са се покатерили върху камъните.

Младежът отдавна беше любопитен да научи повече за тези малки, чудати създания, за които бе чувал толкова много от неговите по-възрастни роднини, но уви, така и никога не ги беше виждал.

Джошуа внимателно и предпазливо разглежда малките животинки. У него настъпва истинска почуда, когато чува звуците, които издават те. Той така и недоумява как е възможно едни на пръв поглед невзрачни създания, могат да имат толкова удивителни умения.

Улисано в слушането на жабешката песен, подкрепена от хора на щурците, момчето се отпусна и си позволи да си помечтае - нещо, което поначало му е забранено.

Изведнъж мислите на Джошуа са прекъснати от лек дъждец. Време е да тръгва. С тъга в очите, той поглежда за последно жабите, а после бавно закрачва по тясната пътечка край езерото.

Не иска да напуска малката приказка, но няма друг избор. Той хвърли един последен поглед към езерото, пое дълбоко дъх и натисна бутончето.

Джошуа свали своите VR очила от главата си. Погледна през прозореца. Погледът му бе посрещнат от огромните неонови табели на магазините отсреща.

Джошуа присви очи, за да смекчи рязката смяна на яркостта. От очите му се стече една сълза. Той се опита да се самоизлъже, че е от умора.

Истината е, че беше тъжен, най-вече заради жабите, защото в неговия свят те много отдавна не съществуват. А тяхната песен е заменена от ръмженето на автомобилни двигатели, самолети, силна клубна музика и какво ли още не.

Джошуа отново сложи очилата. Край езерото му харесваше повече.