МАЛКА НОЩНА ИСТОРИЯ

Захарина Тонева

Той бавно сваляше пластовете, с които тя беше обвита. Стаята беше тъмна, осветявана само от няколко свещи. Бяха сами в цялата къща. Тя не издаваше и звук. След като я остави гола, той разкопча панталоните си.

Той приближи още една крачка към нея, сграбчи я за врата и преди да успее да направи каквото и да е чу свистене. Той отпусна ръката си, а тя полетя и падна върху една от свещите.

Във въздуха замириса на изгоряла пластмаса. Той бързо изтича до свещта и угаси огъня. После се облече, светна лампата и седна в ъгъла на стаята. “Знаеш, че не те бива, когато и надуваемите жени започнат да ти отказват” - помисли си и се разсмя.

Смехът му рязко се превърна в плач, а после в смирение. Дори нямаше обяснение, за какво му беше да прави такава покупка. Отначало идеята звучеше откачена и забавна, а и въпреки огромното количество хора, с които ежедневно разговаряше, имаше нужда от малко време, ей така да помълчи с някого.

Не ставаше дума за временното облекчение, а за минутите после, в които ще се излъже, че има компания, с която да си почине. Наясно беше, че може да си купи истинска жена дали директно с кеш, или с няколко питиета, рокли, бижута…

Кой знае защо обаче тези жени му се струваха по-пластмасови от надуваемата дама, която беше довел у дома. Плюс това, всичко щеше да е много по-лесно, беше невъзможно да страда от някакви последствия после. Естествено, не беше предвидил възможността, от запалване.

Той пак се разсмя. Стана от пода и се отправи към леглото си. Утре щеше да става рано, защото имаше важна корпоративна среща. Набързо се приготви за сън и скочи в леглото. Затвори очи и точно се беше отпуснал, когато усети нечие дихание.

Стреснат отвори очи и видя до себе си красива млада жена с топли очи и леко чупливи коси, стигащи до гърдите й. Той почти падна от леглото от ужас, но запази самообладание и остана да лежи безмълвен. Жената го гледаше с големите си топли, кафяви очи и се усмихваше нежно:

- Извинете! Не исках да Ви изплаша, просто мислех, че ме очаквате - промълви тихо тя.

- Да Ви очаквам? Та аз дори не знам коя сте! - отвърна й той.

- О! Простете, че не се представих! Името ми е Самота.

- Джеймс. Приятно ми е! - той се усмихна. - Дали бихте помълчали с мен?

- Тъкмо за това съм дошла! - каза момичето.

Джеймс я взе в обятията си и така ги намери сънят.