СЛЪНЧОВА ПРИКАЗКА

Ивелина Цветкова

На дъщеря ми Виктория

Корабът-майка не успя да влезе в дома ми вчера, в Световния ден на НЛО, но пък корабът от картон на дъщеря ми така си плуваше из просторния ни хол, че успя да счупи една ваза, да накара котката да се свие под масата върху пухените ми домашни чехли-мишки, но и да изгони паяка, който плетеше цяла седмица хамака си.

Дъщеря ми прилича на принцеса. Енергична принцеса. Русата й коса пада по раменете й като приказен водопад, а очите й ми напомнят слънце, въпреки че цветът им наподобява пролетна, току-що поникнала, трева.

Не, не ви разказвам „Приказка за слънцето” на Камен Калчев, където самото слънце говори за планини и бурни морета, за хората и животните, с които е разговаряло по своя път, и накрая успява да излекува Мария, благодарение на това, че тя го е пускала всеки ден да влиза в стаята й. Не! Слънцето е в моя хол всеки ден и си пуска кораба от картон. А той е син, толкова син, че понякога мисля, че край мен преминава небе.

Когато дъщеря ми беше съвсем малка, се казваше Точица. Сега е Слънце. Лекува ме всеки ден с присъствието си. Лекува ме от северния вятър, който понякога минава неканен през мен, лекува и самия хол, който понякога изглежда по-мрачен, но влезе ли Слънцето, стените светят.

Така бях и аз навремето - за мама, която днес е някъде горе, близо до истинското слънце. Така и аз ще отида там някой ден. Всички ще отидем рано или късно. Не знам, може би се изкачва там някъде някаква стълба от лято, или пък се превръщаш първо във птица и летиш, летиш…

Не зная защо се обличам в жълто, когато вали, но тогава чувам как никне тревата, как си говорят пеперудите…. Акварел! Но най-ми е хубаво, когато Слънцето се разхожда босо по тревата, че и аз съм с него.

Играем на криеница, берем билки, правим венец от маргаритки, който поставям на косата-водопад, а очите - остават си все са така зелени.

Кой не знае какво е слънце!? Така се роди и дъщеря ми, по изгрев. Натискаше отвътре, да излезе, за да свети. И оттогава всичко светна - улиците, реката, къщите отсреща, хоризонта, по който изпращам надеждите си за доброто на Слънцето.

Виждали сте го колко е различен вечер, нали? Една права линия, обагрена със слънце. Това е заради мен, защото тогава мечтая - по залез. Сигурно някой, който ме обича, ще упрекне залеза защо е толкова далече. Недейте! Аз си имам Слънце! И Точица. И принцеса… С кораб от картон…