ОТКРОВЕНИЕ

Елена Атанасова

ОТКРОВЕНИЕ

Да, телефонът след малко ще звънне,
за да ми каже най-чаканата вест.
А после сред злостния бързей
със зъби ще браня своята чест.
Сто бели рози някой ще ми носи,
сто глътки обич ще изпия в захлас.
Ще дойдат весели и верни гости -
над сто сърца ще имам власт!
Но телефонът си мълчи без празници.
И вазата без розите си крета.
А дните са отчайващ наниз
от пусти и бездарни “ЩЕ”-та.


РАВНОДЕНСТВИЕ

Нощта е болна -
чак до равноденствие.
Съгласието разнолико си отива.
Сълза - без болка,
до болка пак познато действие -
Съдбата своя Хамлет си осмива.
От монолога стар,
край Черепа, задръстен
от вечности и недомлъвки,
аз своя земен път ще кърпя -
покаяна сред мисли дръзки.
И пак солта и ласките на дюните
перверзно ще ме галят по петите -
наивна - чак до слабоумие -
ще вярвам, че се тича през вълните.
И ще притичам…
От лъжата до кристалите
на истините сред кошмарите.
Така било е.
И така ще бъде!
А аз се сгушвам в Отлива на Чувствата…


НАТЮРМОРТАЛЕС

Вълкодавите заспиват на разсъмване,
когато сенките отмарят,
когато в трепет пак животът гъгне
и пак денят със мрака преговаря.
Зората зад дърветата прегаря.
В предчувствие за ново денонощие,
зора зори се, Вълкодавът
самотен, зъл и кльощав е.
В съня си чака стадо от елени
с една сърна в табуна…
Вълкодавът
може би несвестен е.
Но влажните следи целуна.