Росица Станева

Из втората част на романа-трилогия „Тинтявената планина”

В душите на християните се бяха въздигнали и славословеха три свети места. Към тях се отправяха хиляди поклонници. Но българинът Асен Коджаматев знаеше само за едно.

Бе чувал единствено за Божи гроб. Хаджи Минчо, приятел на дядо му, бе ходил дотам и се бе върнал с титлата хаджия.

Един от местните свещеници не беше съгласен с названието „хадж”, залепено за поклоненението на вярващите в християнския Бог, а не в Аллах. Имаше оборваща теория, защото „хадж” било, както викаше той, поклоненението на мюсюлманите в град Мека. И понятието идвало от живота на пророка им Мохамед.

Почти половин година го нямаше хаджи Минчо тогава, но се върна със скъпа броеница и осветен кръст, който висеше под тъканата му памучна риза на шията. И ако някой много настояваше и го помолваше, той бъркаше в пазухата си и изкарваше сребърния си амулет от Светите земи на показ. После наред бяха едни иконки, нарисувани върху мушама. Викали им йерусалимии.

Няколко бяха условията, на които трябваше да отговаря кандидатът за хаджия. На първо място - да е издръжлив и готов на всичко по време на дългото пътешествие.

Второ - да е заможен, защото само тогава можеше да си позволи големите масрафи, които го чакаха.

И трето - да е дълбоко религиозен човек, който вярва в небесната благодат, която щеше да го осени под свода на града Давидов и да се изсипе после върху него и близките му.

С една дума хаджилъкът бе продължително пътуване с духовна цел. Но пък Хаджи Минчо разправяше чи си е струвало до го направи.

Та той - златнияг град Йерусалим, бил разположен на плато и гледан от долината нагоре, изглеждал така, сякаш подпирал небето с кубетата на църкните си. Като отишъл там Хаджи Минчо обиколил много християнски черкви и манастири.

Разправяше, в старото време, преди Сюлейман Великолепни да дойде на власт, макар че сме били вече в робия, там сме притежавали българска църква, извадена като от вълшебна приказка. Служели в нея български свещеници със златни кандила.

Но с разрушаването на държавата ни, мюсюлманите оказали натиск и съсипали богатия ни златен храм заедно с манастира до него и параклиса.

Йерусалим бил вековен град, обсаждан, завладяван, а крепостните му стени - рушени, преправяни и издигане наново от евреи, араби, византийци. Имал седем порти. Шестте били отворени.

А седмата - май й викали Златната, защото през нея минал някога Иисус Христос, яхнал магаре. Когато османлиите влезли в свещения град, султанът им като чул, че при възкресението на вярващите Христос ще дойде отново оттам, наредил да я зазидат здраво.

Хаджи Минчо разправяше още много неща - за Гетсиманската градина, където Иисус се разхождал с учениците си край маслиновите дървета, за Пътя на страданието, който Божият син извървял, за стръмната улица с камъни, по която носил кръста.

Беше пропътувал много места и с почит разгледал всичко. Разказваше за Витлеем, за Назарет и Галилея. За скалата, където бил миропомазан и завит в бяло платно Спасителят. Бил положен в скалната гробница. И за възкресението Му. Това невероятно чудо…