Светла Караянева

НОЩНА СМЯНА

Звездоброецът пресича мрака
и дори не гледа светофара.
Някъде летят метеорити,
звезден дъжд внезапно изсвистява.
Звездоброецът е беззащитен –
пак не се е сетил за чадъра.
Но очите му са телескопи
и пронизват трескаво всемира.
Всяка падаща звезда е космос,
който се превръща във статистика.
Той не спекулира с хороскопи
и плеядите не прекроява.
Стига му, че стъпките среднощни
засияват меко в Пътя млечен.
Стига му, че метеор раздрънкан
сутрин го завръща на Земята.
Ех, голямо чакане ще падне,
ако и звездите спрат да падат!