БРАДВЕТО
Сакар планина е джудже в сравнение с Балкана или меката Родопа, но хората си го обичаха по тяхному и го пазеха, колкото им са силичките. Никой не си позволяваше да сече ей така, а гледаха за огрев да събират вече мъртви и изсъхнали дървета, същевременно почиствайки рядката гора населила склоновете по невисоките хълмища.
Нацо Качака бе особено стриктен в това отношение, още повече целият му съзнателен живот бе преминал в Горското стопанство, което накрая го изпрати в пенсия с подобаващо тържество.
И сега пенсионерът тепаше по чакълестата пътечка, следван от безименното и безмълвно магаре, което той наричаше както му дойде, най-често Мискин.
Отиваше да насложи един сериозен наръч сухи дървета върху самара на животното, защото отдавна се заесени и трябва зимата да е топло на старите кости, което без дърва не се получава.
Другарката в живота сутрин иска запалена печка, че да си гледа сериалите на естествена топлина, а не оная от духалката, дето само бръмчи като роначка.
Нацо спря отведнъж и разкрачи крака за по-добра опора, с цел свиване на цигара в оправдение на прякора си. Хората дори в селото пушеха филтърни цигари, а той свиваше ръчно рязан тютюн във хартийки и смърдеше като пръч, та само неизменната вече петдесет години съпруга можеше да го понася. Е, магарето също, което сега без да очаква ненадейното спиране го блъсна с глава в широкия гръб.
- Стой, бе, Тъпчо - изръмжа Качака и извади запалката. Може да пуши качаци, ама такава запалка пък никой си нямаше - пламъкът й бе като на оксиженова горелка и никакъв вятър не я гасеше.
Донесе му я племенникът, когато се върна от Франция, дето се пробва в гурбетчилък. Гъст облак лютив дим се понесе над бърдото и ако горският го види, може да се уплаши за пожар, ама на човек като му се пуши - няма лабаво.
Качака навлезе в корията и спря пред един сериозен куп съчки. Седна на близкия пън и засмука сладко тлъстата цигара. Още две-три такива купчини и ще изпълни днешната норма, а за още десетина дни ще реши отоплителния сезон. „Те и зимите не са вече същите”- влезе в главата му и го накара да се изплюе сърдито пред краката си.
Какво ли изобщо бе същото в тази скапана държава и добре, че животът почти свършва, та да не дочака пълното съсипване на тази райска земя. Изплю се още веднъж, но този път върху огънчето на цигарата и стана с пращене на колянните стави.
Бръкна с две ръце под рехавата купчина и усети клъцване по пръста, а изпод съчките се измъкна шареното туловище на доволно дълга змия.
- Мамка ти и гадина - настъпи главата й Нацо, грабвайки още гърчещото се тяло.
Върху смачканата глава се виждаше очертанието на буквата Х.
Отровеният мъж захвърли мъртвата усойница и без да мисли, взе брадвето от самара на покорното магаре. Положи ръката върху пъна и смело замахна. После я наклони надолу, че повече кръв да изтече.
Като усети замайване, вдигна пръстите нагоре, извади пунгията и наръси раната с тютюн. Измъкна кърпата от джоба и криво-ляво превърза ръката.
Да успее до селото, а там фелшерката ще му сложи серум и ще направи свястна превръзка.
Явно не му е ден днес и зазимяването се отлага поне за две седмици, ако устиска до селото и добре, че е лявата ръка. Ако беше дясната, вероятно вече щеше да се гърчи от отровата, щото с лявата може само цигара да държи.
И веднага му се припуши като спомена цигарата.
„Да видим с един пръст по-малко как се свива качак” - засмя се живият човечец, който с помощта на коляно и десница успя в начинанието.
Щракна запалката и изправи снага в обратна посока.
- Хайде, Мискин, да си ходим! Днеска си само турист като онези, дето идват на Манастира.
Същата пътечка в обратна посока поведе двамата туристи към селото, а от небето прадядо му - хайдутинът от дружината на Кара Кольо им се радваше от сърце…
