ПОСЛЕДНИЯТ РАБОТЕН ДЕН НА ВЪЛШЕБНОТО ОГЛЕДАЛО

Нели Коларова

- Огледало от стената,
хайде, стига се мота!
Повтори, че на земята
първа съм по красота!

- Нямаш нужда от вълшебства!
Даже и без фотошоп,
всички млади (без хвалебства)
слагаш в малкия си джоб!

- Може ли да ми повториш!
Не познавам твоя глас.
И… на мене ли говориш?
Знаеш ли коя съм аз?

- Чест за мен е да ти служа!
Аз, на огледало внук,
мисля си, Кралице, с ружа…
малко прекаляваш тук!

- Внук! На мойто огледало?
Не, не вярвам да си ти!
Самозванец и плямпало!
С тона си ме възмути!

- Ех, Кралице, колко стройна,
колко хубава си ти!
Тъй че - давай по-спокойно -
нервността ти пакости!

- Чуй съвет от опит личен:
бързо тона си смекчи!
Искам като пойно птиче
твоят глас да зазвучи!

- Кой, застанал срещу тебе,
комплименти би пестил!
Като всички - съм обсебен
от изящния ти стил!

- Хайде, стига вече глуми!
Мисля, че доволно чух!
Изречи онези думи,
що разтапят моя слух!

- В тази рокля днес, Кралице,
си същински диамант,
ала… чувства се под прицел
твоят верен адютант!

- Слушай, спомням си баща ти,
дядо ти - преди това…
Рой звезди - и опашати -
сваляха ми без слова!

- Ти, Кралице си прекрасна,
аз с лика ти заблестях!
Остави ме да порасна -
ще ти служа като тях!

- Глупчо, първа, не прекрасна!
Я, ума си събери!
Ако взема да те фрасна,
ще те смитат до зори!

- Аз, за теб, Кралице моя,
и живота си ще дам,
ала с риск да те разстроя,
огледало съм - не джам!

Ти, безспорно, си дарена
с хубост като ясен ден,
но си тук, на тази сцена,
отпреди да съм роден!