ПРОБУЖДАНЕ

Живка Аджеларова

ПРОБУЖДАНЕ

Пейзаж от Витоша

Под леката сутрешна нежна завивка,
ушита с коприна от бели мъгли,
със парещи длани се шмугват лъчи,
а в погледа росен изгрява усмивка.

И чака ги тя със магичния дъх -
душата сребриста! По верния път
звездите й свалят лъчисти искри,
в прегръдката свята - родени мечти!

В синевата се стапя мъглен воал,
наяве душата си вече видял
с жара на Феникс пак да се ражда
и в жива реалност сън да преражда…


ГОРСКИ ПЕЙЗАЖ

Слънчева пътека води чак до бистрата река,
всички клончета по нея виждат нейната снага,
синьо-боси са водите и се гонят край брега.
Щом целунати тревите са от свежата роса,
крият стъпките й тихи те във своите листа.

Ето, вятърът танцува и със цветен аромат
кани птиците да пеят, а пък клоните трептят
във мелодията му даже, че нали е техен брат,
с него песните припяват, но пък думите шептят
и успяват да превърнат във вълшебство този свят!


КОМБИНАЦИЯ

Във сини очи прошумява водата,
в зелени тревата трепти,
в кафявите почвата храни стеблата,
луната във сивите спи.

Но ето, че с ласката нощна и лека
водата прегръща луна.
Какво му остава все пак на човека?…
… земята си търси трева.


БЛАГОСЛОВИЯ

Потънали във люлякови цветове
са думи, благославящи земята.
Първата любов! Тя скрита е
сред думи… и на люляка в листата.

Но ето вече, лятото дойде -
остана благословът на земята!
Във тъмна нощ вечерницата грее,
а любовта запомни само светлината.

13 юни 2020 г.


КУКЛА ОТ КАРТОН

На ръката й написано беше
Антон.
Мечтите й бяха макет от картон
издигнати кули -
истински! Живи!
Светът отдалече успя да ги види!

Но скрит от света ще остане Антон
зад всички стени от цветен картон…

Къде ли се крие?
В сърцето й!
Там е!
Трябва мастилото точно да знае!
Къде ли го срещна този Антон,
който издигал мечти от картон…?!

… А тя се превърна
в истинска,
жива
картонена кукла
с любим от мастило.

20 юни 2020 г.


ВЛАКОВЕ

На бързия влак с желязната тежест
и с тракане леко във ритъм на дъх,
животът се носи по нашите плещи,
а ние сме релси и сянка на път,
който към гарите влака повежда,
в посоки, където годините среща.

И там, на перона на всяка година
приятели слизат, не гледат назад,
а други вагона си бързат да стигнат
с надежди в ръцете си вместо багаж.

И бързият влак с желязната тежест
и с тракане леко във ритъм на дъх
отново се носи по нашите плещи,
със бремето тежко, по своя си път.

Щом релсите две са, то двама и ние
ръка за ръка сме под тежък живот,
че влакът по-лесно така ще премине.

След него сме само скелет останал
в очакване другият влак да докара
живота отново на нашата гара.

22 май 2020 г.