МОИТЕ СТИХОВЕ СА ПИСМА ДО ПОИСКВАНЕ.
Идват думите в тях от високо ли, от дълбоко ли,
и до днес откъде точно идват, не знам.
Аз само в обичта си към хората и света
като в пликове пощенски
ги запечатвам и ги изпращам
без адреси с улици, номера, имена.
Така никога не узнах кой точно ги чака.
Но зная със сигурност - те са за вас!
Изпращам ги до сърцата ви, дано ги потърсят,
дано в някоя нощ безсънна ги прочетат.
Дано сладко или горчиво въздъхнат
и в себе си ги приютят.
Дано тези мои писма като капки мед
сред горчилките ви да капнат.
Дано радостта в дните ви умножат.
А за мене остават си те неизменно
и моят ад земен и моят земен рай.
И макар че до днес отговор нямам,
аз вярвам: щом са писма до поискване,
значи някой
мълчаливо ги чака и иска…
И отново поисквам моите песни - писма
да нямат преди края ми край.

Петя Цолова. Градината на Ева. изд. Изида, 2019 г.