ДЪРВОТО НА ХЪЛМА

Найден Вълчев

ДЪРВОТО НА ХЪЛМА

От вятъра посято,
от люти хали бито,
но вбило корен тук -
то диша и живее
обърнато на север,
засмяло се на юг.

Зелено цяло лято
и златно през ноември
до сетното листо,
в кръга на календара
как живо оживява
си знае само то.

На гол и камен сипей
стои си и от нищо
не трепва ни за миг,
че крие в свойте клони
гнездо на пъстро птиче
и звънък чурулик.

Когато го дочуеш
как весело се рони
под хълма в утринта -
кажи със мен и ти, че
това е малък химн за
дървото и света.

13 март 2020


СНЯГ

Здравей, несбъдната. И добър вечер.
Не ме ли чуваш? Пада снежен мрак
и аз се връщам в спомена далечен
при някогашния разкошен сняг.

Светът бе бял - виелица го яха.
Четяхме Дикенс. Малкият таван
ни правеше под свойта стряха
почти като герои на роман.

Пак исках да те чуя. И те диря
днес трети път. Със старата тъга…
Но щраква ключ… Мъжът ти се прибира.
Прекъсвам. И оставам при снега.

15 март 2020