ОТИДЕ СИ ПИСАТЕЛЯТ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

На 27 юни 2020 година почина писателят и културният деец о.з. полк. Георги Георгиев. Георги Йорданов Георгиев е роден на 26.02.1932 г. в село Катунец, Ловешко. Завършва средно образование в Ловеч, Военно-политическо училище и Висшия икономически институт. Служил е четиридесет години години като офицер в армията. Десет години е бил журналист във в. „Народна армия”, пет от които като заместник-главен редактор. От 1976 до 1989 г. е началник на Военното издателство. Останалите години е на различни културно-възпитателни длъжности в армията. Сътрудничи на централни и местни вестници и списания. На руски език е публикувана книгата му „Живот на косъм”. Съставител е на антологията „Военна проза” (в две книги) от тритомника „Храбростта и мъката на България”, издадена през 2010 г. и 2014 г., на книгата „За хайдут Пеньо песни се пеят” (2017), съставител и автор на първата част на книгата „Поклонение. 140 години от Освобождението на България” (2018). Издал е документално-публицистичните книги: „Импулси от сърцето” (1967), „Един поглед в техния арсенал” (1972), „НОВА - бойната дейност на народо-освободителната въстаническа армия. 1943-1944″ (1974), „Хроника на Втората световна война” (1975), „По стъпките им алени” (1976, в съавторство със Ст. Александров), „И това е любов” (1980, получила наградата на МНО), „Живот на косъм” (1983), „Войникът в мир” (1988), „Дарования” (2007), „Личности и тревоги” (2010), „Шипченци” (2011, история в образи, галерия от портрети на будители, бунтовници, учители, учени, военни, художници с шипченски родов корен), „Сред светци и ангели” (2014, получила литературната награда „Николай Хайтов”, 2014), „Шипченски мотиви” (2015). Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на орден „Кирил и Методий” - първа степен, на званието „Заслужил деятел на културата”, на военни отличия и наградата на СБЖ „Златното перо”. През 2014 г. е отличен от УС на СБП с почетна грамота за принос към българската литература. Отличен е със званието „Почетен гражданин” - на село Катунец, община Угърчин (2007) и на град Шипка, община Казанлък (2016).

Поклон пред светлата му памет!