КИСЕЛКА И ЛИСИЧЕ

Господин Господинов

2014 година е, серпантината на пътя се вие надолу от вр. Киселка към с. Давидково. След един от завоите като в просъница се открива пъстрата панорама на селото, досущ както и преди 55 години.

Тримата геолози спираме, очаровани от гледката и проявяваме усърдно своите фотографски способности.

Тук сме по молба на Алеко Келешев - местен бизнесмен, финансиращ начинание след годините на разруха да опитаме да възродим геологопроучването и рудодобива в Давидковското рудно поле.

Стигаме селото и в поречието на р. Давидковска, над селото, на изградената в миналото руднична площадка заварваме руини и зазидани галерии, а над с. Стърница изравнена със земята и затапена капитална шахта.

Предстои ни архитрудна задача по начално частично възстановяване на наземния комплекс и презакрепване на част от подземните минни изработки.

Колегата Съби с опита си от Горубсо в минното строителство и възстановяване, пое цялото ръководство и организация.

Ние, останалите двама геолози, поехме сбора и анализа на геоложката информация. На равни начала в тази ни дейност активно участваха освен Съби, Станко - маркшайдер от Горубсо и родом от с. Стърница, и Велин - наш колега от Редки метали.

С изпреварване, по данни, с които разполагахме, определихме най-перспективните участъци. Започна се възстановяване на пътища-подходи.

След два месеца отбор, четене и дигитализация на необходимата информация, бяхме готови с решения и препоръки за възстановяване на конкретни подземни хоризонтални и вертикални минни изработки.

Очертахме и наземните маршрути за ревизия и допълване на наличната информация.
С желание и готовност хората на Алеко, опитни тунелни строители по изграждането на малки ВЕЦ-ове, започнаха работа.

Включиха се стари минъори от околните села и действащи такива от Горубсо.

Периодично ние, геолозите, документирахме и опробвахме възстановените подземни минни изработки. Това бе необходимо с оглед на промените в Закона за подземните богатства и новите изисквания за Категоризация на запасите от тях.

Така неусетно, залисани в работа, докарахме лятото. Комуто е известно и неизвестно, това е любимото за полевите /теренните/ геолози време за картировка /геоложки маршрути/.

Първият ни маршрут бе в поречието на р. Давидковска - от рудничната площадка до с. Стърница. Наложи се да се поизпотим многократно при преминаването на реката, все още опасна след пролетното пълноводие.

При повърхностните разкрития на скалите установихме техните видове, контакти, разломи, посоките и ъглите им на наклон.

В края на маршрута се натъкнахме на устие на стара щолна /галерия/ с отвал от оловноцинкова руда, богата на мед. Цялата информация, освен в полевия дневник, намери място на топорафската карта и запаметена с координати в GPS-a.

И се заредиха маршрут след маршрут, повече и по-малко трудни като терен, интересни като геология и като природна красота. Площта, която обхващаха, бе северно от пътя с. Давидково - с. Стърница и почти до връх Ени хан /вр. Свобода/.

Задачата в тези маршрути бе аналогична на първия описан маршрут. Всеки от тях имаше своя специфика, допълваше информацията и знанията ни за терена, както и за общия геоложки строеж на Давидковското рудно поле.

Терените, в които работехме, бяха с обичайната планинска характеристика. Полегати и стръмно врязани речни долове, остри до полегати хребети.

И цялата тази площ покрита от вековни иглолистни гори и пъстроцветни високопланински ливади и пасища.

Жителите на Стърница все още ползват наследствените си ливади за изхранване със сено на крави, овце и кози през зимата.

А ние, геолозите, попаднали в такава пленяваща красота, се радвахме и поемахме своята част от това богатство.

В ливадите отдалеч се виждаха в удивителна хармония всички цветове на дъгата.

Видение, непостижимо за разгадаване от човешкия разум. Отблизо различавахме всички известни ни планински билки и чайове.

В гората, по поляните и сред дърветата радваха очите ни храсти от черни, сини и червени боровинки, дъхави диви ягоди.

Всеки път, връщайки се от маршрут, наред със скалните и рудни образци за изследвания носим и по-голям товар от гъби за вечеря - манатарки, пачи крак, масловки, коралки, сърнелки.

Няма да подсказвам какво виждате на тези снимки. И повярвайте, ако отидете в това райско място, ще ви се иска отново и отново да се връщате там.

Надявам се няма да ни питате като как в нашите домове, зимъс и до следващото лято, има запас от тези родопски щарвалоци.

И работата, и природата по някакъв невидим и нечут начин ни караха да забравим времето.

А то течеше неумолимо, неуправляемо, напомняйки с багрите си, че настъпва есента.

Дойде ред на камералната работа (обработка на събраната полева информация).

Разредихме маршрутите. На създадената база в с. Баните - общински център, започнахме обработка на събраната полева информация. В отчети и чертежи анализирахме и обобщихме резултатите със съответни препоръки за продължаване на работите през следващата 2015 г.

Но не би, както се казва, порази ни гръм от ясно небе. Кметът на общината то ли от глупост, то ли от завист, чрез съответното министерство преустанови работите по проучването.

Докара доцент от София да защити позицията си. А доцентът, след заседание на назначената комисия под сурдинка, ни увери, че сме прави в позицията си, но като председател подписа протокола за спиране на работите.

Възложеното с протокола научно изследване на проблема и до ден днешен чака своето решение.

Гражданите на община Баните с лека ръка бяха лишени от правото на работа с десетки години напред.

А защо Киселка и Лисиче и защо 55 години? Защото в далечната 1959 година като начинаещ инженер-геолог бях приет на работа в Геоложка бригада-Давидково, на Киселка (базовото селище), като отговарящ за обект Лисиче.

Поканата да работим отново в тези места ме зарадва и изпълни с надежда, че планираните добивни работи в Давидковското рудно поле, макар в новите пазарни условия и в къде къде по-скромни обеми ще се състои.

След станалото оставам с вярата, че в бъдеще ще се преодолеят грешките на днешното безпътно време и гражданите на община Баните ще имат своя рудодобив за тяхно благо и това на родината ни.