ИСТОРИЯТА НА ЛУННОТО МОМИЧЕ

Минка Параскевова

Живяла някога една красива като морето жена. Тя била млада и много, ама ужасно много, любопитна. Като всяка жена.

Чанг, така я наричали всички освен нейният любящ съпруг, който галено се обръщал към нея с името “месечинка”.

Чанг живяла весел и безгрижен живот, докато един ден неизвестна болест не я повалила на легло. Идвали всякакви доктори от четирите краища на света, за да я прегледат и да се опитат да я излекуват, но всеки повдигал рамене в недоумение, поклащал с глава и изчезвал.

Докато един ден съпругът, обзет от силно отчаяние, не се обърнал към една старица в селото, за която хората разправяли всякакви странни истории - че била вещица, че била на повече от триста и петдесет години, че говорила на странен език с невидими същества и пр. и пр.

Всички ония странни неща, които старите хора знаят и понякога умеят да правят. Но когато човек е завладян от отчаяние и истинска обич, той е готов на какви ли не смели, красиви и неразумни дела!

Съпругът на Чанг повикал старицата и я нагостил богато и пребогато като царска особа. Старицата едва докоснала храната. Тя с нетърпение чакала да се срещне с Чанг, защото отдавна знаела за нейната болест и й била приготвила магически лек.

Когато влезли в стаята на Чанг, тялото на младата жена се гърчело като змия върху леглото. Старицата се приближила и помолила мъжа да ги остави насаме за една нощ.

Никой не знае какво точно се случило през тая нощ; много писъци, викове и кикот се дочували от стените на стаята на Чанг, а нощта била черна като въглен и досега хората я помнят като Безлунната нощ.

На сутринта, преди да се раздели с Чанг, старицата й оставила малко жълто хапче на нощното шкафче с думите:

„Това е лунно хапче с магическа сила. То превръща истинската любов между двама смъртни в безсмъртие. Но запомни: за да изпиташ силата му, трябва да го разделиш с любимия си. Ако вземеш цялото хапче сама, ще убиеш не само себе си, но и човека, когото обичаш.”

А на кипящият от радост съпруг, който място не можел да си намери при вида на излекуваната му жена, старицата усмихнато обяснила, че зли очи завидели на любовта им, но тя отхвърлила нечистите мисли и наказала виновника.

Ала когато хората са млади и здрави те често забравят заръките на по-старите и по-опитните. Една година по-късно силно любопитство заглождило Чанг и натрапчиви мисли я запреследвали - как може половината от нещо да ти даде безсмъртие, а удвоената му доза: смърт?! Не е ли това нелепо и смешно? - мислела си Чанг.

И от ден на ден желанието й да открие истината растяло, докато една нощ, когато луната била толкова кръгла и блестяща, колкото лицето на Чанг, тя погълнала цялото хапче и зачакала.

Изведнъж тялото й засияло и станало леко като пух от птица и тя полетяла във въздуха право към Луната. Чанг била толкова щастлива, че побързала да се върне у дома и да се похвали на мъжа си и на смахнатата старица, която й разказала всички онези лъжи за лунното хапче.

Но бедната Чанг не знаела, че полетът й до Луната отнел повече от един човешки живот време и нейният съпруг отдавна бил напуснал света на живите с разбито сърце по изчезналата му жена.

А Чанг, спечелила своето безсмъртие, и досега прелита между земята и луната като оплаква своята самота.

Всяка година при есенното пълнолуние хората от Китай приготвят лунни сладкиши и разказват историята на Чанг на своите деца като гледат със съчувствие към кръглото лице на луната върху нощното небе.