ДРАГАЛЕВСКИЯТ МАНАСТИР

Найден Вълчев

Денят студен се спуща от голия предел.
И Дяконът е тука - от снощи е дошел

и в тихата килия под Божи благослов
за клетва се прегръщат хоругва, кръст, пищов.

От казаните думи, като от вехт буквар,
слова в кръвта попиват и жарят като жар…

Просветва вече. Разсъм. Отеква като гръм
камбаната и аз съм и тук, но и не съм,

а Дяконът се стапя под бозав ямурлук
по пътищата свои. Навсякъде. И тук.

Моли се, монахиньо, за него и за нас
пред твоя стар и ръбест, и свят иконостас -

той нямо да ни каже и в робска нищета
как царщина събарят молитва и мечта.

Моли се да се молим тук всите наши дни
по Българско да носят честити иднини.

*
Небето вън - бял облак над синя планина.
Душата ми - камбана. И звън. И светлина.

8 март 2020