Евгений Жуйков

превод: Тихомир Йорданов

Във Габрово валеше дъжд.
Бе лято в Розовата долина, където
и екскурзоводът Саша неведнъж
зареждаше бъбривата касета.
А, между другото, не спомена,
че този път, извиващ все нагоре,
строили са го римляни и на -
той още служи ни, покорен.
Обаче друг път виждах аз в мъгла -
той към превала сякаш припка
по осемстотин стъпала…
И ето го там върхът Шипка.
Стърчи, издялан от гранит.
Не този от цигарена кутия,
а истинският, от завои непревит.
Сред цъфналите макове се вие.
А те са капки руска кръв
и символи на гордата победа.
От тука българският лъв
все към Русия братска гледа.
По дух и кръв съм аз руснак,
загледах се към моя Север,
където дядовския край аз пак
съзрях подобно платноходен веер.
Видях и дядо си, на прага сам,
приседнал, свива си цигарка.
Загледан във далечното, а там
Историята жива му се мярка.