Евгений Жуйков

Евгений Леонидович Жуйков, руски поет, е роден през 1952 г. в село Власовци, Кирово-Чепецки район, Вятско. Завършил е историческия факултет на Кировския държавен педагогически институт. Преподава руски език и литература в средното училище на село Безбожник (Мурашински район), в кирово-чепецкото ГПТУ-6, после работи като журналист в градския вестник „Кировец” и същевременно е ръководил литературния клуб „Поиск”, а от 1990 г. е собствен кореспондент на областния вестник „Вятский край”. От 1970 г. активно публикува в периодиката, в колективни сборници и алманаси. В 1988 г. е лауреат на първия областен фестивал на младата поезия, а след година - лауреат на градската, току-що учредена награда „Я. Ф. Терешченко”. За книгата със стихове „Голос” (1994) е удостоен с областната награда „А. С. Грин”. За книгата със стихове и проза „Отчина” получава регионалната награда на името на поета-фронтовак О. М. Любовиков. В 2010 г. е удостоен с Общоруската литературна награда „Николай Заболоцки” и със званието „Заслужил деятел на културата на РФ”. Член на Съюза на писателите на Русия от 1995 г. Издадени книги: „Сопряжение судеб” (стихотворения, 1985), „Голос” (стихотворения, 1994), „Отчина” (стихове и проза, 2000), „Из века в век” (стихотворения, 2002), „Угор” (стихотворения, 2003), „Так мне родина видна…” (стихове и проза за деца), „Судьбы разные - Отечество одно” (разкази, очерци, стихотворения, 2005), „Простые письмена” (нови стихотворения, 2007), „Озноб полыни” (избрани стихотворений и проза, 2012), „Родниковое молоко” (нови стихотворения, 2017).


Публикации:


Поезия:

ПОГЛЕД ОТ БЪЛГАРИЯ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 129 юни 2020