Станислав Шевченко

превод: Ваня Ангелова

***
Цъфтежът на градините ме очарова
и вечното звездно засяване.
И досега ме вълнува гъделичкането
на меките женски гласове,
на бялото корабно платно в мъглата
и линията на хоризонта там,
където нещо невидимо стои на ръба
между смъртта и живота.

***
В църквичката
на хълма
се изправяше кръст,
там, където кръстопътят,
небесната долина
и слънцето са загърнати
като молитва,
сякаш в платното
майчино
е хлябът.

***
Не се примирявай със съществуването на злото,
само защото така е по-безопасно и удобно.
Бори се надеждата да оживее,
макар да си на вечните съмнения заложник.

Избери си нежна любима
и гледай на мечтата като на звезда!
Научи се, че с времето болката спира
и че всеки минава през своите изпитания.

***
Бащата е спокоен, когато знае:
синът е мъжествен, разумен,
внимателен, милосърден…

Майката е спокойна, когато знае:
не е болен, не е гладен,
не е сам…

Любимата е спокойна, когато знае:
всяка нощ ще бъде до нея…