ЗАКАНА

Нели Коларова

Мен ме в село, любе, искат
все от сой ергени.
Сал за тебе аз кандисвам -
теб не ти се жени.

Минало е много време -
засуха и киша…
Ти откакто китка взе ми -
вехна и въздишам!

Дор не искаш да се губиш,
аз ще те почакам,
ама върнах вече, любе,
барем сто калпака.

Чакам като рохка угар
своя си стопанин…
Сал да не вършейш и други,
любе ле, хармани!

Зер, не мига ми окото,
дяволи те взели -
ще ме видиш на хорото
в плитката с кордели!

Че да пусна, санким, мога
утре годежари!
Друг път като палиш огън,
сещай се, че пари!