Арсений Несмелов
Арсений Несмелов (псевдоним на Арсений Иванович Митрополски/ Арсений Иванович Митропольский), руски поет, прозаик, журналист, кадрови офицер, е роден на 8.06.1889 ст.ст. / 20.06.1889 г. нов стил в Москва, в дворянско семейство на статски съветник. Младостта си прекарва в Москва, обучава се във Втори Московски корпус и Нижегородски Аракчеевски кадетски корпус (1908). Първите си стихове публикува през 1912 г. в сп. „Нива”. Като офицер, поручик от царската армия, воюва в окопите на Първата световна война в Австрия, ранен е през 1914 г. и се лекува за кратко в болница. Издава първата си книга „Военные странички” (Москва, 1915), включваща военни очерци и пет стихотворения. Продължава да воюва като началник на полицейска рота. Получава за цялата война 4 ордена. Ранен отново през 1917 г., той е отчислен в резерва и се връща в Москва. През октомври 1917 г. се сражава с болшевиките в Москва, а през 1918 г. заминава за Омск, за да се присъедини към Бялата Гвардия в армията на адмирал Колчак. Воюва в Сибир в армията на генерал Капел. Участва в Сибирския Леден поход, за кратко се присъединява към барон Унгерн, стига до Далечния Изток, където генерал Дитерихс събира Земски събор в Приамурието. След поражението на Далекоизточната република и установяването на съветската власт в Далечния Изток живее във Владивосток в периода 1920-1924 г. под надзора на ОГПУ без право на преместване, губи работата си, живее в полуразрушена кула и се прехранва с риболов; през 1921 г. издава „Стихи”, през 1922 г. публикува поемата „Тихвин”, а през 1924 г. - поетичния си сборник „Уступы”. Следващите книги, които издава са: „Кровавый отблеск” (стихове, Харбин, 1929), „Без России” (Харбин, 1931), „Через океан” (поема, Шанхай, 1934), „Рассказы о войне” (Шанхай, 1936), „Георгий Семена” (поема, Шанхай, 1936, под псевдонима Н. Дозоров), „Только такие!” (Шанхай, 1936, под псевдонима Н. Дозоров), „Полустанок” (Харбин, 1938), „Протопопица” (поема, Харбин, 1939), „Белая флотилия” (стихове, Харбин, 1942). През 1924 г., на време научавайки за готвещата се от новата власт разправа над бившите белогвардейци, с трима приятели бяга от Владивосток (СССР) в Манджурия. През тайгата, през съветско-китайската граница и гъмжащите от бандити джунгли четиримата бегълци успяват по чудо да стигнат до Харбин, Манджурия - главния далекоизточен център на руската емиграция. В емиграция поетичният талант на Несмелов се проявява с нова сила; той става един от най-добрите руски далекоизточни поети, наричан е „най-добрият руски поет на Китай” и „Боян на руския Харбин”. Активно сътрудничи на местната рускоезична периодика (сп. „Рубеж”, „Луч Азии”; в. „Рупор” и др.): публикува разкази, стихове, обзори, фейлетони, статии за литературата. Известно време редактира страницата „Юный читатель Рубежа” (приложение на в. „Рупор”). Произведенията му се печатат не само в изданията на руската емиграция в Китай, но и в Европа, и даже (1927-1929 г.) в съветското списание „Сибирски огньове” в Новосибирск (със съответната цензура). Тук той вика от Владивосток жена си Е. В. Худяковская (1894-1988) и дъщеря си, Наталия Арсениевна Митрополска (1920-1999). Семейството скоро се разпада, жена му заминава с дъщеря им в СССР, самата тя прекарва девет години в лагери, а дъщеря му за първи път в живота прочита стихове на баща си в сп. „Юность” през 1988 г. В Харбин Несмелов се сближава с Константин Родзаевски и започва да печата в сп. „Нация”. „Личността на Родзаевски му прави огромно впечатление - пише изследователката на поета Елена Семьонова. - Убеден националист, великолепен оратор, много енергичен, Родзаевски въплъщавал типа на руската героична жертвеност. Идеологията на ВФП (Всероссийская фашистская партия) с нейния боен дух, отхвърляне на „Коминтерна и Фининтерна” е близка на Несмелов.” В изданията на тази партия той сътрудничи под псевдонима Николай Дозоров и Дроздов. Други псевдоними: А. Н-ов, А. Н-лов, А. Арсеньев, Н. Арсеньев, Арсений Бибиков, Сеня Смелов, Н. Рахманов, Анастигмат, Тётя Розга, Не-пыли. В началото на Втората световна война Харбин е завладян от японците. През 1941 г. поетът става курсант във вечерните курсове по политическа подготовка, организирани от разузнавателната школа в Харбин. След завършването на курсовете е зачислен за официален сътрудник към 4 отдел на Японската военна мисия, работи в курсовете за пропагандисти, където води предмета „Литературно-художествена агитация” под псевдонима Дроздов. През май 1944 г. е преведен в 6 отдел на мисията, където работи до превземането на Харбин от Червената армия през 1945 г. Несмелов решава да остане - той е на 56 г. и няма нито къде, нито при кого да бяга, когато съветските войски превземат Харбин. В очакване на ареста през август 1945 г., поручик Митрополски облича униформата си, написва бележка и поставя върху нея чаша водка. Когато идват да го вземат, той предава оръжието си с думите: „На съветския офицер от руския офицер”. Казва да прочетат бележката и изпива чашата. Бележката гласи: „Разстреляйте ме на разсъмване”. Съветският офицер, след като я прочита, отговаря: „Не обещавам да ви разстреляме на разсъмване, но ще доложа за вашето желание”. Несмелов е изпратен в Съветския Съюз, където след около месец умира от мозъчен удар в затвора в Гродеково, столица на приморското казачество, близо до Владивосток, (сега село Погранични в Погранични район на Приморския край). Там се държи храбро - до последно развлича съкилийниците си със спомени, анекдоти и шеги. Мястото му на погребение е неизвестно. Поезията му е известна още през 1920-те г., тя е високо ценена от Борис Пастернак, Марина Цветаева (с която Несмелов си кореспондира), Николай Асеев, Леонид Мартинов, Сергей Марков, Валерий Перелешин и други. Произведенията му са изцяло издадени в наши дни.
Публикации:
Поезия:
